На днешния ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим. Празникът се нарича още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. На този ден Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат с хлабествия, че е възскресил от мъртвите Лазар, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки. Чудото е сторено, защото Лазар е издигнат от гроб четири дни след неговата кончина.
Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, Христос пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го е изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.
Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен идещият в име Господне, Царят Израилев“.
Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще проговорят“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил събралите се в двора на храма селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос.
Цветница е народното название на празника и символизира съживяването на природата през пролетта. Както животът е кратък, така и цветето разцъфва и умира.
На днешния ден празнуват всички с имена на цветя и растения Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цвете, Цветелин(а), Цветин(а), Цветка, Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Явор(а), Ясен(а), Ясмин(а), Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(а), Ива (име на върба), Иглика, Венета, Венелин(а), Венец, Венцислав, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Аблен(а) („аблена“ означава планински божур, Латин(ка), Лиана, Лила, Лили, Лилия, Лилян(а), Лоза(н), Люляна
Магнолия, Малин(а), Маргарит(а), Минзухар(а), Мирта, Момина (от „момина сълза“), Рали, Ралица, Ренета (от латински – „преродена“), Роза, Розалин(а), Розан(а), Роксана, Росен, Росица, Росна, Ружа, Синчец, Сиян(а), Смилян(а), Смирна, Стефани(я) (от гръцки – „венец”), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Кала, Калин, Калина (име), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка и др.
