Открай време българите са отбелязвали Цветница като символ на пробуждащата се природа. В християнския календар празникът е свързан с влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
В България Цветница се нарича още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим. Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.
На Цветница в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос.
На този ден във всеки български дом има поне по един именник. На този ден празнуват хората с името Аблен(а) („аблена“ означава планински божур (от името Аблена произлиза името Албена, което Йордан Йовков създава за благозвучие), Аглика, Ахинора (означава „дъх на теменуга” – името създава Николай Райнов за описание на свой персонаж (царица Ахинора, съпруга на хан Аспарух) в книгата си „Видения от древна България“.
Празнуват още Билян(а), Божур(а), Босилка, Босилко, Венета, Венелин(а), Венец, Венцислав(а), Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан(а), Върбин(ка), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делян(а), Детелин(а), Дилян(а), Дренка, Ели (от „ела“), Елица, Енчо, Еньо (от „еньовче“), Жасмин(а), Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(а), Ива (име на върба), Иглика, Кала, Калин, Калина (име), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Лало, Лалка, Латин(ка), Лиана, Лила, Лили, Лилия, Лилян(а), Лоза(н), Люляна, Малин(а), Маргарит(а), Минзухар(а), Мирта, Момина (от „момина сълза“), Нева, Невен(а), Невян(а), Незабравка, Рали, Ралица, Ренета (от латински – „преродена“), Роза, Розалин(а), Розан(а), Роксана, Росен, Росица, Росна, Ружа, Синчец, Сиян(а), Смилян(а), Смирна, Стефан(ия) (от гръцки – „венец”), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цвете, Цветелин(а), Цветин(а), Цветка, Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Явор(а), Ясен(а), Ясмина.
