Краставиците са топлолюбива, влаголюбива, светлолюбива и взискателна към качествата и плодородието на почвата култура. Получаването на добри добиви се обуславя не само от сортовите и биологични особености, но и от условията, необходими за израстване и развитие на растенията. Всяко нарушаване на тези изисквания поражда съответните последици – забавено развитие, нарастване на листна маса, слабо плододаване, деформирани плодове, преобладаващи мъжки цветове и др.
В каква почва трябва да садим краставиците за получаване на добър и качествен добив?
Краставиците добре плододават на въздухопропусклива и дренирана почва, лека и богата на хумус – глинесто-песъчлива. Тя трябва да бъде плодородна, неутрална или със слабо кисела реакция – рН в границите от 6,2 до 7,0. На участъци с много кисела реакция на почвата се препоръчва да се внесе гасена вар за разкисляване.
Как да защитим разсада от сечене?
Понякога киселинността е скрита и е невъзможно да се установи с лакмусови тестове – тя е характерна за глинестите и торфени почви, които при навлажняване значително увеличават обема си, защото имат висока абсорбционна способност. Глинестите почви с неутрална реакция се разпадат на малки бучки и лесно се разрохкват, но ако в сухо състояние се спичат като „тухла“ – това е сигурен признак за висока киселинност.
Кореновата система на краставиците е слабо развита и повърхностна (на дълбочина не повече от 30 см). При отглеждане на открито подпочвените води нямат съществено значение. Поливането, подхранването и разрохкването се извършват в повърхностния слой.
След какви култури е добре или не трябва да отглеждаме краставици?
Добър вариант е да отглеждаме краставици след домати царевица и картофи, но оптималните предшественици за краставиците са бобовите (грах или фасул), защото обогатяват почвата с азот.
Лоши предшественици са тиквите, тиквичките и патладжана, а при това краставиците не обичат съседството със зелевите култури.
Доволно спорна е препоръката да се засаждат краставици в близост до слънчогледа, който би могъл да служи за опора. Практиката опровергава тази възможност, защото двете растения се конкурират силно за слънце, влага и хранителни вещества, пречат си и взаимно затрудняват своето развитие.
Как да подобрим почвата за отглеждане на краставици на открито?
Тежките глинести почви не са пригодни за отглеждане на краставици, но при крайна необходимост трябва да се добави речен пясък, оборски тор, компост или хумус.
Леките глинести почви не се нуждаят от много допълнителни мероприятия. На такива почви пролетно може да се внесе до 6 кг на 1 квадратен метър угнил оборски тор.
Песъчливо-глинестите изискват есенно обогатяване с компост и оборски тор – до 10 кг на 1 кв м.
Песъчливите почви не са подходящи за отглеждане на краставици, защото не задържат влага и хранителни вещества, бързо се нагряват в горещините и силно се охлаждат в прохладно време и нощем. Те трябва да се обогатят с угнил оборски тор или торф, наситнена глина и компост.
Торфените почви са кисели и не са подходящи за отглеждане на краставици.
Органичните добавки трябва да са много добре угнили, а свежи се внасят не по-късно от средата на октомври. Леките почви се обогатяват преди засаждане с угнил оборски тор.
Есенната обработка се прави на дълбочина 25-30 см и могат да се добавят минерални смеси, съдържащи калий – органиката повишава ефективността на минералното торене.
Използването на дървесна пепел дава фосфор и калий в по-лесно усвоима форма, но е важно да се внася отделно от останалите органични добавки.
Мулчирането на почвата е желателно при отглеждане на краставици.
