След многократните предупреждения на градинарите, че заради срива в родното производство страната ни ще изпадне в продоволствена криза, особено по отношение на плодовете и зеленчуците, ето че и държавата призна за огромните диспропорции между български вносни храни на вътрешния пазар. Преди дни Държавната комисия по стоковите борси и тържищата излезе с обширен доклад за цените на 28-е от основните храни на българския пазар плюс на тези на пресните плодове и зеленчуци, от който се вижда силната зависимост на потреблението от стоките, произведени извън страната.
„За съжаление и през 2020 г. на нашия пазар преобладаваше предлагането на хранителни продукти от внос, като особено силно това е изразено при зеленчуците, плодовете и някои меса”, се посочва в доклада. Като се отбелязва и плахата тенденция от последните няколко години за леко покачване в предлагането и на българска продукция.
Проучването, проведено в страната в периода от януари - октомври 2020 г. показва, че 73% от стоките в категория “Хляб и хлебни продукти” са родно производство, в категорията “Месо и месни продукти” присъствието на местните производители е средно 70%, а в раздела "Мляко и млечни продукти“ родната продукция е 69%, което е с 5% повече в сравнение с предходната година.
Картинката за плодовете и зеленчуците обаче е към превес на вносните стоки, като през трите месеца от лятото делът на българските плодове и зеленчуци все пак остава висок, надхвърляйки 70%, но през останалите месеци от годината процентът на вносните продукти е застрашително голям.
И това личи от структурата на продажбите на плодове и зеленчуци, от които се вижда, че едва 36 процента от доматите, които българинът потребява годишно, са родно производство. Останалите 64% са от внос - и това може да се види във всеки супермаркет, особено през пролетта, където предлагането е от Турция, Гърция, Македония, Испания или Холандия, докато българската оранжерийна продукция е силно ограничена.
Още по-страшно е потреблението при ябълките, където делът на българската стока е само 26% в рамките на една календарна година, а тези от внос – 74%.
Как поскъпнаха сиренето и кашкавалът през последните 20 години
При картофите и краставиците съотношението все още е 50 на 50, но е крайно неприятно, че дори при картофите, където вътрешният пазар изцяло може да се зарежда с българска стока, вносният зеленчук преобладава. Така че годишно българинът потребява 55% вносни картофи и едва 45% български. За краставиците съотношението все още е в полза на родната стока – 55% български и 45% - вносни.
Свитите доходи на населението не рядко води до засилване на търсенето на по-нискокачествени, но по-евтини продукти. Въпреки това през последните години се наблюдава известно повишаване на относителния дял на българските плодове и зеленчуци. Отчита се, че при почти всички групи зеленчукови култури има увеличение на реколтираните площи спрямо предходните години.
Направените от ДКСБТ проучвания на пазара на храни доведоха до извода, че се наблюдава до известна степен намаляване на практиките, които водят до изкривяване на пазара и неравномерното разпределение на маржа по хранителната верига производство – цени на едро – цени на дребно.
През последните години все повече се наблюдават и други фактори, освен цената, които променят до известна степен търсенето и влияят върху пазара на храни. Такива са поведението на българския потребител, който все повече се ориентира към търсенето на качествени хранителни продукти, наличието на стоки заместители, измененията на вкусовете и предпочитанията на населението, по-високите очаквания от една страна и изменението на доходите от друга.
Навлизането на модерната търговия, осъществявана в големите търговски вериги стимулира останалите пазарни участници в търсенето на форми на сдружаване и маркетингови стратегии, което води до оптимизиране на тяхната дейност, четем още в доклада на държавната комисия.
