В овощарството резитбата е практикувана с различни цели: оформяне (преоформяне) на дървесната корона, регулиране на плододаването, присаждане, подобряване на дървесната хигиена и борба с вредителите (неприятели и причинители на болести). Във всички случаи има нарушаване на целостта на растителните тъкани и цялостно или частично премахване на растителни органи.
Най-големи наранявания стават при резитба за подмладяване на стари дървета, при отстраняване на болни или нападнати от неприятели скелетни части на короната, както и при съкращаване на клони, където трябва да бъде присаден калем. Има правила за резитбата и пренебрегването им означава допускане на поражения върху дървото, които го осакатяват и то трудно или невинаги се възстановява от тях. Отворените рани са вход за причинители на болести, някои от които с летален край (фиг. 1).
Грижи за прасковата в ранната пролет
Правилата за резитба, нанасяща големи рани на дървото, са свързани с времето за осъществяване на практиката, начина на рязане и обработката на раните с цел бързото им зарастване и недопускане на инфектиране.
Периодът на покой е подходящ за резитби за подмладяване на дърветата с просветляване, съкращаване, а понякога и преоформяне на дървесната корона. Преди резитбата специалистите трябва да се уверят, че сокодвижението е спряло. В противен случай от отрезите ще започне обилен теч, както е при ореха, а това е крайно нежелателно предвид хигиената и зарастването на раната. През април започва присаждането, най-често на калем, което също изиска отваряне на по-големи рани.
Съкращаването на клоните става над странично разклонение, чиято дебелина на основата да е поне ¼ - ⅓ от тази на клона в мястото на съкращаване (отреза). Отрезът трябва да равен, краищата му да са гладки, както и самата повърхност. Поради това понякога има внимателна обработка със специално овощарско ножче с извито острие. Следва замазване на раната с овощарска замазка. В периода на покой върху сухата рана може да бъде нанесена блажна боя. Това е честа практика, но при започнало развитие подходящи са овощарските замазки с балансирано съдържание на парафин, минерално масло, растителни масла, омекотители и други съставки с естествен произход (фиг. 2). Замазката може да съдържа и мед, а това означава допълнително фунгицидно и бактерицидно действие.
При правилно съкращаване и добра обработка на раните те започват да зарастват още през текущата вегетация. Затварянето на раната започва от нейната периферия, където новата тъкан оформя заоблен ръб (фиг. 3). За няколко години раната зараства постепенно фиг. 4 и 5). При ненапълно затваряне е добре периодично обработване, което включва изстъргване на плодните тела на дърворазрушаващи гъбички, ако такива са се появили, и замазване на мъртвата вече тъкан с боя. Добре е след зимната резитба да бъде направено пръскане с 2% бордолезов разтвор или друг съдържащ мед фунгицид, както и с масло за растителна защита, при което работната течност покрива по-малките и труднодостъпни рани.
Доц. д-р Антоний Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров”, София
