Качеството на почвата е жизненоважно за развитието и плододаването на растенията. Всеки тип почва има своите предимства и недостатъци, които е добре да познаваме. Това ще позволи да се съчетаят изискванията на растенията с даденостите.
Какви са недостатъците на песъчливата почва?
1. Песъчливата почва лесно се разпознава по ронливата си текстура. Тя е лека и пореста, има ниско съдържание на хумус, а твърдите пясъчни частици трудно задържат влага и хранителни вещества, от които се нуждаят растенията.
Да отгледаме разсад със силна коренова система
2. Растенията, отглеждани на такива участъци са изложени на постоянен риск от засушаване. Водата се оттича много бързо поради високата пропускливост, като по този начин става слабо достъпна за корените на растенията.
3. Подкисляване – песъчливите почви проявяват тенденция към увеличаване на киселинността, което в повечето случаи не се харесва на зеленчуковите и овощни култури.
Не трябва да приемаме песъчливите почви като „присъда“, защото винаги има решение.
Добрата страна на тези почви е, че бързо се затоплят през пролетта, което позволява сезонът да бъде максимизиран, а след продължителни и интензивни валежи се обработват лесно.
Как да подобрим структурата?
Познат начин за структуриране на песъчливите почви е внасянето на органични вещества – угнил оборски тор и компост или хумус. Те обикновено се внасят през есента с последваща обработка, но може и в началото на сезона. Те ще обогатят почвата с хранителни вещества, ще увеличат задържането на влага и ще допринесат за нормализиране на рН.
В началото на сезона е допустомо внасянето на 40% органични вещества.
Мулчирането е ценна практика за получаване на задоволителни добиви при отглеждане на култури на по-малко плодородни почви. След засяване на семената и поникване на растенията се нанася слой органичен мулч (до 5 см) около тях. Мулчът може да бъде компост, наситнени листа, слама или други органични вещества, които с течение на времето се разлагат в почвата и я възстановяват по естествен път.
Какво да отглеждаме на песъчливи почви?
Един от най-добрите начини за подобряване на песъчливите почви е отглеждането на покривни култури или сидерати: овес, елда, детелина и азотфиксиращи култури с максимален цикъл на реколтиране. Лечебният пелин е също подходящ за отглеждане като покривна култура.
За почитателите на лечебните култури подходящи за отглеждане на песъчливи почви са лавандулата, мащерката и розмаринът.
Най-ярък представител на декоративните растения е флоксът – всички негови разновидности се развиват отлично и цъфтят обилно на песъчливи почви.
Кореноплодните култури обичат рохкава почва без застояла вода – моркови, ряпа, репички, цвекло, хрян, пащърнак, коренов магданоз и др.
Картофите също могат да се отглеждат с успех, а даже е за предпочитане. Предимството на отглеждането им в песъчлива почва е, че съществува по-малък риск от развитие на струпясване поради по-високите нива на киселинност. Естествено, че ще се налага по-често поливане, но за сметка на това ще бъдат по-малко болестите и вредителите.
Тиквичките и доматите са едногодишни култури, които се радват на топлата и добре дренирана песъчлива почва. Ако при отглеждането на такива почви се задоволят нуждите им от хранителни вещества, плододаването е повече от задоволително. Качеството на плодовете е също по-добро, а при доматите почти не се наблюдава фитофтора.
Динята, фасулът и краставиците също предпочитат песъчливите пред глинестите почви.
Сред ягодоплодните и овощни култури любители на песъчливите почви са аронията и дюлята.
