Ефектът на влагата върху растенията и тяхната коренова система не е еднозначен. Количеството вода, необходимо за пълно насищане на семената зависи от вида, сортовите особености, условията и мястото на развитие. По време на набъбване на семената съдържащото се в тях нишесте поглъща около 70 части вода, а протеинът около 180 части от масата на семето. Семената на бобовите растения набухват най-бързо, а тези, които узряват в условията на излишна влага се нуждаят от по-голямо количество за набъбване от тези, които които зреят в условията на ниска влагообезпеченост или изцяло доузряват върху семенните растения.
При прорастване на семената на зеленчуковите култури от най-висока почвена влажност се нуждаят моркови, лук и цвекло, а от по-малка – салатите.
Решаващият момент във водния режим на растенията след набъбване и прорастване на семената настъпва на етапа на разсад. При недостиг на влага разсадните растения стареят бързо и преждевременно, а листата им избледняват, загрубяват и не израстват до възможните размери. При засаждане на постоянно място такива растения не се вкореняват добре.
Защо не трябва да пикираме разсада с домати
Излишъкът на влага води до издължаване, изтъняване и отслабване на надземните части на растенията, нарушено е и нормалното развитие на кореновата система. Важно е да се отбележи, че растенията, отглеждани чрез разсад, след засаждане на постоянно място са по-взисквателни към водата от тези, засети директно в почвата.
Застудяванията и резките температурни промени след засаждане на разсада се неутрализират частично с помощта на водата. Степента на преохлаждане се смекчава от обилното поливане, защото влажната почва отделя повече топлина във въздуха.
За да се подобри степента на оцеляване на разсада, наложително е да се осигури обилно предпосадъчно поливане и умерено след засаждане на растенията.
Стабилният воден режим за възрастните растения зависи от развитието на кореновата система и използването му от целия обем на почвата в съответствие със схемата на засаждане или засяване.
В периода на формиране на корените от решаващо значение е съдържанието на влага в слоя 5-15 см. По-рядкото и обилно поливане за младите растения е по-полезно от честите, но слаби. Временното спиране на поливането принуждава корените да се устремяват във вертикално направление в търсене на вода – това стимулира растежа на кореновата система, увеличава усвояването не само на вода, но и на хранителни вещества.
При наличие на необходимата влага в почвата кореновата повърхност достига своя максимум през периода на цъфтеж на културите. В същото време тяхната активна част е развита в най-висока степен, което влияе благоприятно на абсорбционните процеси.
Във връзка с дейността на кореновата система трябва да се отбележи, че съществува тясна връзка между водния режим на почвата, методите за нейното овлажняване и въздушния режим на почвата. Водата и въздухът в почвата фактически се намират в едни и същи почвени пространства или обеми.
Както водният глад, така и излишната влага в почвата засягат предимно корените. В първия случай тяхната поглъщаща активност намалява, а във втория процесът на коренообразуване спира.
Преовлажняването на почвата води до недостиг на въздух и кислород в нея, което причинява смъртта на абсорбиращите коренови власинки. На мястото на отмрелите всмукващи коренчета вторични не се развиват, обвивката на основния корен се превръща в коркова тъкан и потокът от вода и хранителни вещества през нея спира.
Какви изводи можем да направим?
– повишената влажност на почвата, в преобладаващата част от случаите, води до загубата на растенията (изключение правят само силно влаголюбивите);
– повишената влажност влияе негативно не само върху растенията, но и върху другите условия, в които те живеят, а те от своя страна отново върху растенията и така кръгът се затваря;
– при висока влажност на почвата въздушният обмен в нея се влошава;
– при изменение на влажността се променя температурния режим и свойствата на почвата;
– при по-високо съдържание на влага в почвата тя се нагрява по-бързо;
– изменението на влажността влияе върху усвояването на хранителните вещества, като до до известни нива това е благоприятно, а при висока степен на преовлажняване вече носи негативи.
За растенията е вреден не излишъкът от вода и даже не самата вода, а действието и върху почвата и промяната на нейните свойства. Излишъкът води до повишена киселинност, а недостигът повишава алкалността. Влажността влияе по определен начин върху развитието на вегетативните и размножителни органи.
