Братята Христо и Петър Кумчеви са зеленчукопроизводители в Пловдивско. Те са синове на богатия на еволюционни идеи и най-цитиран в медиите земеделец Красимир Кумчев. Братята поеха бизнеса от баща си преди години и в момента са сред най-едрите и добри зеленчукопроизводители в страната. Продукцията им не се субсидира по обвързаната подкрепа, но за сметка на това се търгува в петте най-големи търговски вериги в страната. Отговорен за контакта с търговците е Христо Кумчев, но не си мислете, че той е човекът в костюм. Христо е и производител. Той пристига всяка сутрин в 5:30 часа в стопанството и си тръгва най-рано в 18 часа.
Братята Кумчеви имат на разположение оранжерии и полета върху стотици декари, отглеждат над 15 вида зеленчуци. Притежават голяма база с хладилници, оборудвана и за заготовка на продукцията. Селскостопанските и транспортни машини са естествена част от всичко. Работниците им са с трудови договори и са наети целогодишно.
Христо: Защо да правя износ, след като сме на най-скъпия пазар с най-евтините работници?
„Земеделието е много сериозен бизнес. Няма как да не си ходил на училище и да се занимаваш с него, въпреки че голяма част от българските земеделци са точно такива. Колкото и да са зле нашите български училища и университети, невежеството е по-лошо от всичко“, убеден е Христо.
„Преди 10 години опитахме да направим сдружение с още няколко души, но се оказа, че все нещо не им е наред на тези хора. Българинът много обича да мрънка: колко били скъпи торовете, препаратите, семената. Установих обаче, че всичко се произвежда евтино, ако имаш големи обеми продукция. Правя 36 разсаждания на салатата. Ако се провали 10% от реколтата, значи не се е случило нищо особено. В момента моите декари са 200, като от тях общият оборот е като от 670 декара.
Ето там този човек, който подготвя земята, дойде днес 15 минути преди мен и унищожи салатата, която смятах да обера за последно. Това място е готово и утре ще бъде насадено наново. След 40 дни операцията ще се повтори. След още 40 ще се потрети и на онова място тази година ще съм отгледал три реколти.
Тези четири човека само копаят, онези 10 само режат салата. Има трима, които всеки четвъртък идват с машината и разсаждат. На две седмици разсаждам културите, които стават по-бавно. Най-бавната култура е пъпешът, той се разсажда през 20 дни. Всяко нещо си има срок и постоянно полетата са пълни с продукция и хора“, разказва Христо Кумчев.
Той казва, че у нас всичко е поскъпнало, само не и земеделската продукция. Цената е една и съща през последните 10-15 години. И дава примери: салатата струва открай време 50 стотинки. Ябълките при производителя излизат на 1 лев, а напоследък и по-евтино. Връзка зелен лук върви по 30 до 50 стотинки според сезона.
„Но как една салата от 50 стотинки става 2 лева в хипермаркета?“, питаме. „Сега ще обясня“, казва той.
Цената на производителя на салати е 50 стотинки за брой, като в нея има 10% печалба. Оттам нататък Кумчев производителят продава марулята на второто звено във веригата на доставка, което е втората фирма на Кумчев – тази, която се занимава с логистиката. Там цената се увеличава два пъти, той като се събират разходите за индивидуална опаковка, етикет, кашон, охлаждане, плюс цената на труда и осигуровките за всеки работник по заготовката, на всеки товарач и шофьор, на бензина до складовете на търговската верига, на фолиото, с което се опаковат палетите и всичко останало, в това число и 10% печалба за фирмата собственик на базата за заготовка. Така цената на една салата става 1 лев, а заедно с ДДС стига 1,20 лева. Оттам нататък всичко се повтаря при търговеца – неговата логистична база с товарачи, окачествители, транспорт до магазините, заплатите на служителите в хипермаркета и техните осигуровки, рекламата, печалбата на дружеството. И хоп – етикетът в магазина става 2 лева.
Това дава представа защо цената от производителя до потребителя се е увеличила 4 пъти, а от подготвянето за щанда до етикета в магазина продуктът е скочил 2 пъти.
Според Христо Кумчев за малките производители единственият вариант да стигнат до големия пазар, е да се сдружат, за да бъдат интересни за търговеца. Или да работят с център, който е успял да пробие във веригите като отговаря на условията им. Но у нас тоталната липса на доверие може да убие всеки бизнес.
„Мисля, че малките самостоятелни производители са излишни на пазара. Македонци, поляци ... навсякъде, където и да отидеш в Европа, са създадени сдружения. Те си изграждат един малък център, в които хората, чиито стопанства са около този център, пристигат с един пикапи, свалят по 10 каси с продукция, поставена в един и същ амбалаж и произведена с необходимото качество“, обяснява европейската практика Христо.
В момента български краставици струват 50 стотинки при производителя, а миналата седмица бяха един лев. „Лично аз си ги купих от „Четвъртък пазара“ (в Пловдив) на минималната цена от 4 лева. Хората смятат, че на пазара продават производителите, само че там са хора, които нито са платили осигуровки, нито данъци, нито имат касов апарат, не са и производители“, описва търговската палитра зеленчукопроизводителят.
Той разказва, че всеки земеделец, които стои стабилно в сектора, се е развил по сходен модел. Първо, те работят много и „не мрънкат“. Второ, залагат на големи обеми и високо качество. Трето, намерили са пазар.
„Моята печалба е 10%. Ако съм направил 100 хил. лева оборот, ще получа 10 хил. лв. Повечето хора обаче разсъждават различно: Ако съм направил 100 хил. лв. оборот, трябва за мен да останат 70 хиляди. Това е всеобщото мислене в нашата държава. Затова и цените в магазините ни са високи. Не искаме да работим, искаме да печелим“, обобщава Кумчев.
По този повод той казва, че когато обикаля Европа, установява, че българският стандарт на живот е много висок. Навсякъде е по-евтино, отколкото у нас.
„Защо ми е да прави износ? Най-скъпият пазар е тук, тук е и най-евтината работна ръка, въпреки че цената на наемния труд вече започна да се изравнява с тази в Гърция и Испания.“
Христо Кумчев разказва, че работниците му също се променят. Те са около 30-40. Техният стандарт също се е променил. Децата им ходят на училище и на частни уроци. Имат автомоболи, теглят кредити за къщите си, държат да бъдат осигурени. „Дори вече не слушат чалга, а предпочитат симфонии“, казва къде на шега, къде на истина Христо.
Петър: В страната на селфитата не мога да намеря двама механизатори, за да увелича два пъти производството
Неговият брат Петър произвежда салати Айсберг, броколи и ранно зеле. Има оранжерии върху 30 декара.
Петър разказва, че три-четири години се е учил да отглежда Айсберга, който има специфично производство. Първо се е опитал да получи технологията от родните университетите с аграрна специалност, но ударил на камък. Напразно отишъл в Нидерландия – не пожелали да го въведат в тънкостите на особения зеленчук. Накрая разбрал, че унгарци произвеждат добри разсади. Сега той сред малкото производители на Айсберг в страната, който знае всичко за технологията. Усвоил е от практиката важни знания за културите, които отглежда.
С разочарование казва, че аграрната образователна система не може да даде на един абсолвент самочувствието, че е готов да се занимава със земеделие. Затова и младите агрономи не могат да поискат бизнес кредит от банка, тъй като нямат увереност, че ще се справят. За Петър липсата на практически занимания при обучението на бъдещи агрономи е една огромна празнина, която носи щети.
„Сега вече като погледна един посев със зеле, мога да преценя дали и каква реколта ще даде, защото благодарение на опита си виждам повече от другите. Не че аз съм най-големият земеделец в България, но имам самочувствието, че за моите култури знам всичко, което може да се знае“, казва той.
И тъй като сърцето му е в работата, която върши, спечелените средства ги влага в различни техники, с които да улесни своя и труда на работниците. Вместо да отиде на Малдивите, Петър Кумчев е закупил трактор за 250 хил. лв. и разсадопосадъчна машина, която е по-скъпа от автомобила, който кара. Възнамерява да направи и завод за разсад.
„Най-големият ми проблем е, че липсват механизатори. Всичките 400 декара ги обработвам единствено аз. В момента заплатите на механизаторите са между 3 и 5 хиляди лева, и това не е заради лоши условия на труд. Напротив! Машините са оборудвани с всякакви удобства, возят по-добре и от автомобил. Ако имам двама механизатори, мога да си увелича производството два пъти. Но няма какво да се оплаквам. В момента у нас повечето хора живеят, за да си направят селфи някъде, за да ги видят къде са. Правят се на такива, каквито искат да са, но си остават тези, които са“, обобщава Петър Кумчев.
Надя Петрова
