На 15 март делегациите на държавите членки на ЕС, които участват в Специалния комитет по селско стопанство, подготвящо законодателните промени за триалога между Европейския парламент ЕП, Европейската комисия и Съвета на ЕС, ще обсъждат препоръките по Стратегическите планове, които Еврокомисията предостави във връзка с поставените цели в Зелената сделка, съобщиха от пресцентъра на ЕК. Целта на това заседание е да подготви същинските дебати за позеленяването и бъдещата ОСП на държавите-членки, които ще се проведат от Съвета на министрите по земеделие и рибарство на 22 и 23 март.
На този етап държавите-членки имат различия по немалка част от текстовете на регламента за стратегическите планове. В този текст предлагаме на читателите да сравнят части от доклада на Европейския парламент за това как трябва да изглеждат стратегическите планове с досега провежданите дебати в българската тематична работна група. Защото планираните политики на агроминистерството до 2027 г. като че ли подминават съществени поправки в бъдещия еврорегламент, необходими за прилагането на новата Обща селскостопанска политика ОСП.
В поправките към регламента последните препоръки на евродепутатите към държавите-членки гласят, че „секторните видове интервенции следва да гарантира равнопоставеност на вътрешния пазар, за да се избегнат условия на неравностойна и нелоялна конкуренция. Държавите членки следва да обосноват тяхното включване в стратегическите си планове по ОСП и да гарантират тяхната съгласуваност с други интервенции на секторно равнище. Широкообхватните видове интервенции, които трябва да бъдат установени на равнището на Съюза, следва да обхващат секторите на плодовете и зеленчуците, виното, пчелните продукти, маслиновото масло и трапезните маслини, хмела и останалите продукти, за които се счита, че създаването на секторни програми ще има положителен принос за постигането на някои или на всички общи и специфични цели на ОСП, преследвани с настоящия регламент”.
Друг сериозен проблем, посочен от Европарламента, е свързан с намаляването на общия дял на ОСП в бюджета на ЕС, като същевременно кризите на пазара в сектора и намаляващият брой активни земеделски стопани продължава да заплашва оцеляването на сектора.
Именно затова и „моделът на семейно земеделско стопанство следва да бъде защитен като обща цел на ОСП и чрез стратегическите планове на държавите членки, като се отдаде заслуженото на жизненоважната роля, която този модел има в приноса към социалната структура на живота в селските райони и в осигуряването на начин на живот за много жители на селските райони”. В доклада на ЕП четем още, че „семейните земеделски стопанства допринасят за устойчивото производство на храни, опазването на природните ресурси, нуждите от диверсификация и за осигуряването на продоволствена сигурност.
Точно семейните ферми ще бъдат и първите, подложени на огромното напрежение от глобализацията. И ако в сегашната ОСП това не се отчете, то „в бъдеще ще доведе до неуспех и би подкопала основанията за подпомагане по линия на ОСП в бъдеще. Поради това стратегическите планове по ОСП следва да преследват своите конкретни цели, като се придържат към запазването на този модел на земеделско стопанство”.
Държавите членки би трябвало да подобряват резултатността и в областта на околната среда, особено при зачитането на местните потребности и действителното положение на земеделските стопани. В рамките на преките плащания, предвидени в стратегическите планове по ОСП, държавите членки следва да установяват доброволни екосхеми за земеделските стопани, които следва да бъдат изцяло съгласувани с останалите интервенции. Те следва да бъдат определени от държавите членки като плащане, насочено към подобряване на свързаните с околната среда и климата резултати на ОСП, поради което следва да бъдат замислени така, че да надхвърлят задължителните изисквания, които вече са предвидени съгласно системата на предварителни условия, четем в докалада на ЕП.
Държавите членки могат да решат да въведат екосхеми за насърчаване на благоприятни за околната среда модели на производство - особено на екстензивното животновъдство, като насърчават всички видове селскостопански практики. За примери се посочват засиленото управление на постоянните пасища и на особеностите на ландшафта и схемите за сертифициране на екологични практики; прилагането на биологичното земеделие; интегрираното производство или консервационното земеделие. Тези схеми могат да включват и други видове мерки, които не са свързани с ангажиментите за развитие на селските райони в областта на околната среда и климата, или мерки от същия вид, които могат да се определят като „базисни схеми“, а това може да бъде условие за поемане на по-амбициозни ангажименти в областта на развитието на селските райони.
Евродепутатите предлагат и нов член в регламента, който да осигури финансови средства за сектора на пчеларството поради важната роля, която пчелите имат за опазването на биологичното разнообразие и производството на храни. Затова и евродепутатите смятат, че е „целесъобразно да се увеличи и таванът на съфинансирането от Съюза, като се добавят нови допустими мерки, предназначени да насърчават развитието на сектора”.
Този вид плащания следва да покриват допълнителните разходи и пропуснатите приходи, произтичащи единствено от задълженията, които надхвърлят базовите параметри на задължителните стандарти и изисквания, установени в европейското и националното законодателство, както и предварителните условия, предвидени в стратегическия план по ОСП.
В предложените от ЕП промени четем, че „може да се предвидят и премии за биологично земеделие за поддържането и преобразуването в обработвана по биологичен начин земя; плащания за други видове интервенции, подпомагащи системи за екологосъобразно производство като например селското стопанство с висока природна стойност, агроекологията, консервационното земеделие и интегрираното производство; екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство и опазване на горите; премии за горите и за създаването на агро-лесовъдни системи; защита на традиционните селскостопански ландшафти, хуманно отношение към животните; опазване, устойчиво използване и развитие на генетични ресурси”.
Обвързаното с производството подпомагане на доходите пък може да се отпуска на следните сектори и производства или специфични видове селскостопанска дейност в техните рамки, включително биологично земеделие, които нахвърлят изискванията на стандартите, определени в системата за кръстосано съответствие, или които са важни по икономически, социални или екологични съображения - зърнени култури, маслодайни семена, протеинови култури, бобови растения, лен, коноп, ориз, черупкови плодове, фуражни култури, семена, овче и козе месо, маслиново масло, копринени буби, сух фураж, хмел, цикория, плодове и зеленчуци и дървесни култури с кратък цикъл на ротация.
В доклада на евродепутатите е записано също, че „моделът на осъществяване на новите политики не следва да води до ситуация, при която съществуват 27 различни национални селскостопански политики, което би застрашило общия дух на ОСП и би довело до нарушения. Той следва да предоставя на държавите членки известна степен на гъвкавост в контекста на солидна обща регулаторна рамка”.
Тъй като много селски райони в ЕС страдат от структурни проблеми, като например липса на привлекателни възможности за заетост, недостиг на умения, недостатъчни инвестиции за широколентови мрежи и свързаност, инфраструктура и основни услуги, както и отлив на млади хора, от основно значение е да се укрепи социално-икономическата структура на тези райони, което да бъде в съответствие с Декларацията от Корк 2.0. Или това да става „посредством създаването на работни места и приемственост между поколенията чрез насърчаване на социалното приобщаване, подпомагане за младите хора, по-голямо участие на жените в икономиката в селските райони”.
Евродепутатите смятат, че „подпомагането чрез директни плащания в рамките на стратегическите планове по ОСП следва да бъде предоставено в рамките на средствата, разпределени за отделните държави, определени в настоящия регламент. Тези средства, разпределени за отделните държави, следва да представляват продължение на промените, като средствата на държавите членки с най-ниско равнище на подпомагане за хектар постепенно се увеличават, за да покрият 50% от разликата до достигане на 90% от средната за Съюза стойност. С цел да се вземе предвид механизмът за намаляване на плащанията и възможността за използване на резултата от намалението в държавата членка, общите индикативни финансови средства за година в стратегическия план по ОСП на дадена държава членка следва да могат да надвишават средствата, разпределени за отделните държави.
„Тъй като схемата за подпомагане на доходите играе основна роля за гарантиране на икономическата жизнеспособност на земеделските стопанства, е целесъобразно да се вземат предвид социалните въздействия, които ОСП има върху осигуряването на работни места в селските райони. По тази причина при планирането на своите стратегически планове държавите членки следва да вземат предвид и въздействието върху заетостта, което дадено предприятие ще има върху определена област. Мерките и дейностите, които създават повече възможности за заетост, следва да имат приоритет при изготвянето и прилагането на съответните инструменти на политиката”, четем още в доклада от 800 страници на ЕП.
Читателите сами могат да преценят доколко българският проект за стратегически план отговаря на целите, заложени от законодателите.
Синор.бг ще продължи да ви запознава с предложенията на ЕП по еврорегламента за стратегическите планове.
