С месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на настъпващата пролет, а най-символичният от тях е 1 март – денят, в който всеки от нас връзва бяло и червено конче на ръката на своите близки, за да са здрави през цялата година.
В народните приказки Баба Марта винаги се описва като сестра на мразовите месеци Януари и Февруари (Голям и Малък Сечко), известна със своя лют и непредсказуем характер - ту усмихна, ту начумерена и зла. Така народът е пресъздал неизменната променливост на времето в прехода от зимата към пролетта - с непрекъснатото редуване на дъжд, сняг и слънце.
Колкото до ритуала с мартениците, той идва от античността, когато червеният цвят е символизирал Богинята-майка ( раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Увиването на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано освен на Балканите, също в Мала Азия, Египет и Близкия Изток.
Днес тази традиция съществува в България, Румъния, Молдова, Северна Македония, част от Гърция, Сърбия, Албания, както и част от Украйна. А в България доста по-късно кръщават мартеничките с колоритните имена Пижо и Пенда.
През целия месец се извършват обреди и за гонене на злите сили. В редица региони от страната са известни различни гадания, свързани с някои прелетни птици, а също и с гоненето на змии и гущери.
На днешния ден имен ден празнуват жените с името Марта.
