Полегналите след априлския сняг жита се изправиха, рапицата пусна нови клони и пак цъфна, но почти всички овощни градини в България тази година няма да изхранят плодове. Над 300 000 хиляди декара с трайни насаждения са със 100% поражения от мразовете миналия месец, над 5000 са заявленията за изплащане на компенсации. Това съобщи в началото на седмицата в Кюстендил заместник-министърът на земеделието Иван Капитанов. Малко по-късно, на 7 и 8 май, градушки в Пловдивско и Хасковско събориха труда и реколтите на стопаните. Бедствието се случи в дните на радост на католическата общност по света от избора на новия папа, приел името Лъв XIV.
Каква тежест в националното производство имат посочените над 300 000 декара трайни насаждения, чиито стопани тази година ще купуват плодове от пазара? Справка с последния Аграрен доклад на МЗХ показва, че общо заетите площи у нас с череши, сливи, ябълки, праскови и други видове, в това число и градини с ядкови култури, малини, шипки и „други овощни“, са 408 160 декара. Това на практика означава, че България няма да има собствено производство на плодове. Спокойно! Гърция, Албания и Полша ще ни внесат повече (както впрочем го правят от години), за да преживеем тази нулева плодна година.
Докато се ровим из статистиката за овощните градини, забелязахме и една добра новина. Знаете ли, че всъщност имаме ръст на площите с трайни насаждения? През 2012 г. площите те са били 316 480 декара!
Попитахме в четвъртък МЗХ как ще процедира с компенсациите. Нали, за да се платят 80% от разходите по технологична карта, стопаните трябва да имат сключен договор със застраховател? Мразовете бяха в началото на април, когато застраховането не е било толкова активно, защото застрахователите не желаят да защитят насажденията преди 20 април? Та, попитахме министерството как ще процедира с процентите на компенсиране – 80 или 40%, но отговор не получихме.
Стопаните от Хасковска област, които пострадаха от унищожителна градушка, казаха тази седмица, че имат дежавю. Ежегодно от сума ти години, те засяват житни, слънчоглед, сорго, памук и в един повтарящ се неизбежен момент, небето изсипва ледени куршуми върху младите посеви и ги поваля. Земеделците подават заявления, после държавата ги компенсира и така до края на света. Парадоксът е, че в близост до полетата има ракетни площадки, от които не се е стреляло. Другият парадокс е, че в ефира на бТВ хасковският директор за защита от градушки съобщи, че срещу градоносните облаци са насочени 380 ракети. Само че ден по-късно министерството публикува официална справка от градушкарската агенция. Според съобщението, на 8 май е извършена противоградова защита с 291 ракети над областите Пловдив, Стара Загора, Сливен, Хасково, Видин, Монтана, Враца и Плевен. Къде са 380 ракети за Хасковска област, къде са 291 за 8 области! Нали виждате разликата в данните? Объркани сме!
Поражения, но не от природни бедствия, а от земеделски политики, има и при картофите. По данни на МЗХ, цитирани от Синор.БГ, тази година площите с картофи ще са едва 12 790 декара при почти 3 пъти повече през миналата година. Quo vadis, министър Тахов? Защо френските и немските картофопроизводители продължават да засаждат трапезни картофи, въпреки че за тях няма обвързано подпомагане, а българските им колеги се отказват?
В събота президентът Румен Радев наистина имаше нужда от серотонина в сладкото от ягоди, с което го посрещнаха на Фестивала на ягодата в Кричим. Държавният глава бе вкаран в обяснителен режим от журналистите, които му зададоха по различни начини въпроса защо поиска референдум за приемането на България в Еврозоната през 2026 г. Политиката бе на първо място в репортажите на телевизиите, повечето от които дори не споменаха за празника на трудолюбивите производители на Кричим. Те копаят, торят, пръскат, берат и се мъчат да продават ягодите, без които май не е май, ако ги няма на трапезата. Но кой да ги забележи? Те ни осигуряват храната, с която живеем, но защо са толкова дребни и невидими, че не заслужават медийното внимание? Колеги, не обичате ли ягоди? С политика ли се храните?
Което ме подсеща за протеста на британските фермери пред централата на Би Би Си тези дни. Производителите се събраха пред централата на медията в Лондон, за да покажат, че съществуват и че това, което им се случва, трябва да влезе в новините. Ето така те демонстрираха, че поне се самоуважават и отказват да са призраци в обществения живот.
Тази седмица отново бе отменено заседанието на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите. Този път заради проточилия се в пленарната зала избор на председатели на различни институции. Забележително е, че от 26 март досега от 5 насрочени заседания 4 са отменени. Не се гласуват законопроекти, няма блиц-контрол със земеделския министър. Държавата очевидно буксува, парализирана от политиканстване.
И, между другото, какво се случва с вписаната в държавния бюджет инвестиция от 10 милиона лева за създаване на държавни магазини? Законът бе обнародван на 27 март, а до 27 април трябваше да има яснота как ще се реализира идеята на Делян Пеевски? Мълчанието на изпълнителната власт по темата е непробиваемо. Но ние не сме я забравили и държим депутатите да си понесат срама, че са гласували нещо толкова политкоректно и пазарно необмислено решение, за да удовлетворят едно летящо в облаците хрумване.
