Правилното използване и прилагане на фосфатните торове е от основно значение за ефективния контрол на нивата на фосфор в почвата. „Свързан и недостъпен“, така може да се опише най-адекватно едно от основните хранителни вещества за растенията - фосфорът. Независимо от факта, че общата му концентрация в почвата е много висока, културиту рядко получават повече от 15-20% от фосфора, внесен с торовете. В условията на интензивно отглеждане на различни култури почвите са в постоянен недостиг на фосфор.
Управлението на фосфора и ефективността се свеждат до познаването на потребността на всяка култура, свойствата на почвата и вземането на информирани решения относно вида и количествата на използвания тор.
Незаменимият елемент
Фосфорът заедно с азота и калия е един от трите основни макроелемента, необходими на растенията. Той участва в обменните процеси като фотосинтеза и синтеза, както и в разграждането на въглехидратите. Елементът играе ключова роля в много процеси в растенията, но една от основните му функции е да съхранява и да предава енергия. Поради тази динамична връзка с енергията недостатъчните нива на фосфор водят до намалено клетъчно делене и съответно до намален растеж, а в някои случаи и до спиране на растежа.
С увеличаване на недостига листата придобиват пурпурни отенъци. Пурпурното се свързва главно с натрупването на захари, когато на растението липсва енергия за използването и транспортирането им.
Фосфорът е много важен за растежа и развитието на разсада и неговата коренова система, особено в началото на вегетационния период. Кореновата система на младите растения има ограничена способност да извлича фосфора, така че фосфорните торове е желателно да внасят в близост до развиващите се корени.
Всичко започва от почвата
Много важно е да знаем как почвата влияе върху достъпността на фосфора. Той се намира в в почвата в две форми – органична и минерална. Те съществуват в равновесие и се допълват взаимно, но този процес протича много бавно и именно заради това се налага внасянето на допълнителни количества фосфорни торове, които да покрият нуждите на растенията.
Реакции на фосфора в почвата
„Растенията не дъвчат, те пият“ – казват специалистите, а това означава, че минералният тор трябва да бъде разтворен, за да могат растенията да го абсорбират. Тук е важно да добавим, че по-голяма част от фосфора съществува под формата на стабилни химични съединения, а само малка част е постоянно на разположение на растенията и се абсорбира от тях. Когато корените извлекат фосфора от почвения разтвор, количеството, адсорбирано към твърдата фаза се освобождава отново в почвата – така се поддържа равновесието.
Минералните съединения съдържат различни елементи – в киселите почви фосфорът обикновено реагира с алуминий, желязо и манган, а в алкалните преобладава фиксацията на калций.
Оптималните граници на почвената реакция за максимална достъпност на фосфора са рН 6,0-7,0.
Увеличаване на достъпността
Торенето се препоръчва за увеличаване концентрацията на достъпен за растенията фосфор през целия вегетационен период. Поради неподвижността на фосфора, който обикновено се премества на по-малко от 3 см от мястото на внасяне, лентовата и браздова схеми са отлична стратегия за производителите.
Отрасловите експерти са установили експериментално, че ефективността на усвояване на фосфора е около 20%.
Внасянето на фосфора в непосредствена близост до семената може да увеличи концентрацията почти стократно, което ще даде предимство на растенията, особено когато се засаждат в по-хладна почва.
Важно за ефективността е и времето на внасяне – максимално се усвоява, когато се внася малко преди или по време на сеитба и засаждане на културите.
Активното поглъщане на фосфор е енергоемък процес и условията, затрудняващи кореновата дейност са предимно преовлажняване, засушаване, ниски температури.
Фосфорът в почвата може да се увеличи, ако водата за поливане е подкислена с фосфорна киселина. Прекомерно високите дози фосфор пречат на усвояването на манган, цинк и желязо.
Специалистите препоръчват и използването на хелатни торови микроелементи при почви, склонни към свързване с фосфора. В хелатно състояние те не образуват неразтворими съединения, което увеличава усвоимия фосфор и микроелементи.
Недостигът на фосфор води до забавен растеж и пурпурен цвят на по-старите листа, забавяне на цъфтежа и развитието на кореновата система. При повечето растения тези симптоми се появяват при концентрация на фосфор в листата под 0,2%.
