След прибирането на житните култури, слънчогледа и останалите култури започва подготовката на площите за отглеждането на следващите видове. Част от тази подготовка включва торенето, чиято цел е да бъдат възстановени хранителните вещества, заемали площите. Нормалното развитие на растенията, от които стопаните очакват високи и качествени добиви, изисква наличието на редица елементи, които специалистите определят като макро- и микроелементи.
Макроелементите са азот (N), фосфор (P) и калий (K). Към микроелементите пък спадат борът (В), желязото (Fe), магнезият (Mg), манганът (Mn), сярата (S), медта (Cu) и др. В този ред трябва да бъде отбелязано значението на калия за регулирането на водния режим и ензимната активност, както и за устойчивостта на растенията към неблагоприятни фициологични условия и болести.
Корените на растенията, които са осигурени с калий, поемат по-добре почвената вода. Калият регулира отварянето и затварянето на лисните устица по начин, намаляващ изпаряването на водата от растителните тъкани. Наторените с калий растения понасят по-лесно периодите на засушаване и след паднали валежи или навременно напояване се възстановяват бързо. Това може да бъде обяснено с нормализирането на клетъчното налягане, наричано тургор. При нормален тургор растенията имат свеж вид и се отличават на фона на повяхналите.
Калият засилва фотосинтезата и съответно оттичането на образуваните в този процес вещества (асимилати). За тяхното образуване растенията имат потребност от енергия, която идва от аденозин трифосфата (АТФ), чието образуване е благоприятствано от калия.
При добър запас от от асимилати в клетъчния сок енговата точка на зазмръзване става по-ниска и съответно растенията са по-студоустойчиви. Калият влияе положително върху здравината на клетъчните стени. Така той пречи на причинителите на болести да проникват в растителните тъкани и органи. Нещо повече – наблюдавано е по-слабо нападение от листни въшки там, където културите са осигурени с калий.
Какво трябва да знаем за калиевите торове
Най-разпространени са торовете,съдържащи калиев хлорид. За отбелязване е, че немалко ктултурни растения като краставици, чушки, салати, лук, нискостъблен фасул, бакла, дини, пъпеши и др. не понасят хлора. Това важи и за овощните ягоди, малини и къпини, френско грозде, череша и др. От техническите култури непонасящ хлора е тютюнът.
Хлоролюбиви култури са захарното цвекло, крючното цвекло и целината. С поносимост към хлора се отличават зърнените житни, царевицата, рапицата, главестото зеле (бяло и цветно), салатното цвекло и др. При някои условия към тази група спадат картофите, слънчогледа, семковите овощни и др.
Калиевото торене трябва да става по съвет на специалист след направен почвен анализ. Възможно е вместо да бъде препоръчан тор на база калиев сулфат*.
* Източник за този материал е Калият – хранителен елемент за добив и качество, Международен калиев институт в Базел – Швейцария, 1995 г.
(Очаквайте втора част)
Доц. д-р Антоний Стоев, ИПАЗР „Никола Пушкаров“ - София
