Фермерите за първи път са положително изненадани от администрацията, която днес публикува пълен доклад с данните от валежите в периода октомври 2020 г. – януари 2021 г., в резултат на които огромният проблем със засушаването беше преодолян, а влагозапасяемостта в еднометровия почвен слой е възстановена. Анализът е подготвен от експерти на министерството, базирани изцяло на данните от Националния институт по хидрология и метеорология. Ползвани са данни и от европейския бюлетин за наблюдението на зърнените посеви JRC MARS (Bulletin Crop monitoring in Europe January 2021) за януари 2021 г.
Преди да представим състоянието на посевите до януари включително, ще представим очакванията на синоптиците за потенциални рискове, произтичащи от агрометеорологичната прогноза за февруари 2021 г.
През първото десетдневие на февруари агрометеорилогичните условия ще се определят от наднормени температури и на много места в полските райони средноденонощните им стойности ще достигат биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури.
В края на първото и началото на второто десетдневие се очаква понижение на температурите, което ще възпрепятства преждевременната вегетация при есенните посеви и при някои раноцъфтящи костилкови овощни видове в полските райони на страната. През второто десетдневие прогнозираните средноденонощни температури ще бъдат близки до климатичните норми и ще поддържат в покой зимуващите земеделски култури.
Основните рискове се очаква да настъпят през третото десетдневие на февруари, когато агрометеорологичните условия отново ще се определят от наднормени температури, които ще нарушават относителния покой при есенните посеви и принудителния - при част от раноцъфтящите овощни култури.
Настъпването на набъбване и разпукване на пъпките при по-ранните овощни видове (бадем, праскова, череша) създава риск от частично измръзване. В края на февруари при зимните житни култури на места в Южна България при пшеницата ще се наблюдават фазите трети лист и братене.
Защо при тези климатични промени не се говори за застраховка на доходите
През февруари прогнозираните стойности на минималните температури, до минус 12-13 градуса по Целзий, в условия без снежна покривка и по-продължително задържане, ще представляват опасност за късно засетите зимни житни култури прекратили вегетацията си във фаза 2-3 лист и за посевите с рапица, които не успяха да формират розетка през есенната си вегетация.
Очакваните валежи през месеца ще бъдат около и над нормата, като ще повишават влагозапасите в двуметровия почвен слой. Вследствие на наднормените януарски валежи, надвишили на много места в страната 140-150 l/m² (Враца -146 l/m², Шумен -147 l/m², Варна -154 l/m², Драгоман -158 l/m², Благоевград -145 l/m², Сандански -151 l/m², Хасково -146 l/m², Кърджали -176 l/m², Елхово -163 l/m², Бургас-185 l/m²), почвените влагозапаси в еднометровия слой при зимните житни култури достигнаха нива близки до пределната полска влагоемност (ППВ).
През първото и второто десетдневие на февруари високото съдържание на влага в горните почвени слоеве ще ограничава възможностите за провеждане на някои агротехнически мероприятия -подхранване на есенните посеви с азотни минерални торове, предсеитбените обработки на площите, предвидени за засяване с ранни пролетни култури (грах, фий, овес, пролетен ечемик). По-подходящи условия за провеждане на резитби в лозовите и овощните насаждения и на зимните растителнозащитни пръскания при овошките ще има през повечето дни от първото и третото десетдневие на февруари, сочи анализът на НИХМ.
Без да описваме подробно климатичната картина до ноември включително, ще представим анализа на данните за декември 2020 г., когато на територията на страната паднаха повсеместни валежи от един до два пъти и половина от месечната норма. В някои райони бяха регистрирани месечни суми на количествата над 100 литра на квадратен метър (l/m2), като в Кърджали са били 194 l/m2, в Хасково - 142 l/m2, Сливен - 125 l/m2, Стара Загора - 123 l/m2 и Силистра - 106 l/m2. Наднормените валежи създадоха условия за подобряване на почвените влагозапаси в дълбочина при угарите и посевите със зимни житни култури, останали сравнително ниски в края на есента поради поднормените ноемврийски валежи.
При пшеницата и ечемика влагосъдържанието в еднометровия почвен слой е било между 95 и 100% от пределната полска влагоемност (ППВ) в районите на агростанциите Казанлък, Пловдив, Николаево, Царев брод и Карнобат. Между 85 и 90% от ППВ са определени в Хасково, Ямбол, Пазарджик и Новачене. В районите на агростанциите Сандански, Търговище и Разград съдържанието на вода в почвата е 80-85% от ППВ. 65 и 70% от ППВ са определени в агростанциите Сливен, Долни чифлик и Бъзовец.
При угарите и стърнищата в полските райони от страната наднормените валежи също оказаха положително влияние върху процесите на влагонатрупване в еднометровия почвен слой до оптимални нива. На много места, в районите на агростанциите Пазарджик, Пловдив, Казанлък, Николаево, Борима, Търговище, Царев брод и Карнобат беше достигнато насищане на почвата с вода до пределната полска влагоемност (над 95% от ППВ).
По-ниско, между 70 и 75% от ППВ е влагосъдържанието в почвата в Долни чифлик, Сливен и Бъзовец. Валежите през месеца често поддържаха преовлажнени горните почвени слоеве.
В началото на декември агрометеорологичните условия се определяха от студено време, с отрицателни минимални температури до минус 7 – минус 9°С (Видин -7°С Ловеч -9°С, Плевен -9°С, Кюстендил -7°С, Казанлък -9°С, Ст. Загора -7°С, Чирпан -7°С), а на отделни места в западните райони - до минус 12 – минус 14°С (София -12°С, Драгоман -14°С).
Поднормените температури в края на ноември и началото на декември доведоха до затихване и прекратяване на вегетационните процеси при есенните посеви в по-голямата част от страната. В районите с регистрирани ниски отрицателни температури късно засетите есенни посеви, във фаза поникване и начално листообразуване бяха защитени от образувалата се снежна покривка.
В Северна България след краткотрайното затопляне в средата на първото десетдневие през последните дни от десетдневието агрометеорологичните условия отново придобиха зимен характер.
В южните райони и по Черноморското крайбрежие през втората половина от първото десетдневие агрометеорологичните условия се определяха от наднормени температури и средноденонощни стойности над биологичния минимум, необходим за протичане на вегетация при зимните житни култури и рапицата.
Високите температури през второто десетдневие на декември обаче доведоха до възобновяване на вегетационните процеси при есенните посеви и в Северна България. След краткотрайно понижение на температурите в края на второто и началото на третото десетдневие през последната седмица от декември агрометеорологичните условия се определяха от необичайно топло за сезона време.
Климатичните аномалии в началото на зимата с максимални температури достигнали на места до 18-20°С (Монтана, Плевен, В. Търново, Пловдив, Пазарджик и Чирпан) удължиха вегетацията на зимните житни култури. Високите декемврийски температури провокираха преждевременно, нежелателно набъбване на пъпките при някои раноцъфтящи овощни видове (праскова, череша).
Посевите с пшеница встъпиха в зимата в различни фенологични фази – следствие от продължителното есенно засушаване и закъснелите сеитби. Неукрепнали във фаза поникване и начално листообразуване са късно засетите, в края на есента, зимни житни култури на места в южните райони на страната.
При ноемврийските посеви с пшеница преобладава фаза трети лист. Във фаза братене, подходящата фаза за зимуване, са засетите в агротехнически срок зимни житни култури (агростанциите Бъзовец, Новачене, Павликени, Търговище, Сандански, Пазарджик, Карнобат, Долни чифлик), сочат данните на НИХМ.
При рапицата само част от посевите формираха розетка през есенната си вегетация, фаза в която растенията успешно зимуват
В януарския бюлетин на JRC през периода от 11 – 17.01.2021 г., наднормените температури в България поддържаха процесите на вегетация при зимните житни култури. Падналите повсеместни валежи над страната между 30 l/m2 и 50 l/m2, а на места и над тези количества благоприятстваха процесите на влагонатрупване в еднометровия почвен слой. При повечето посеви в Дунавската равнина и по Черноморието фазата на есенниците е „братене”, а в част – фаза „трети лист”.
При част от посевите в южните райони от страната и тези засети извън агротехническите срокове се наблюдава „начало на листообразуване“ – „1-3 лист“. През втората половина на януари, наднормените валежи в по-голямата част от страната със стойности над 80-100 l/m² (Видин-109 l/m², Враца-125 l/m², Драгоман-128 l/m², Благоевград-128 l/m², Сандански-136 l/m², Хасково-101 l/m², Кърджали -129 l/m², Шумен-113 l/m², Варна-122 l/m², Елхово-140 l/m², Карнобат-120 l/m², Бургас-153 l/m²), наводниха площи с есенни посеви на места в западните и южните райони на страната – Пернишко и Бургаско.
Настъпилото застудяване в средата на януари възстанови покоя при зимните житни и рапицата и в южните райони на страната.
Минималните стойности, до минус 10 – 12 °С, бяха малко над критичните за зимуващите във фазите „трети лист” и „братене” зимни житни култури и за посевите с рапица, които успяха да формират розетка през есенната си вегетация. Тези стойности при отсъствие на снежна покривка и по-продължително задържане, представляваха опасност за късно засетите посеви с пшеница и ечемик, които прекратиха вегетацията си във фаза”1-2 лист”.
Експертите обощават как се развиват отделните посеви, като при пшеницата през октомври състоянието протичаше при добро съчетание между топлина и влага. В края на ноември при пшеницата се наблюдават различни фази: от „поникване - трети лист” до „братене”, предимно при посевите засети в оптимален агротехнически срок - през октомври. Вследствие ограничените по количество ноемврийски валежи, височината и гъстотата на посевите със зимни житни култури е неравномерна.
Климатичните аномалии в началото на зимата, с максимални температури достигнали на места до 18-20°С удължиха вегетацията на зимните житни култури.
За сравнение, агрометеорологичните условия през същия период на 2019 г. има различия особено през месеците октомври и декември. След средата на декември дефицитът на почвена влага бе преодолян, което оказа благоприятно въздействие върху развитието на есенните посеви, се посочва в доклада на агроминистелството.
