Върху равна почвена повърхност могат да се отглеждат онези зеленчукови култури, за които не е крайно наложително допълнително поливане, а когато това се наложи, то да става чрез дъждуване. Такива са арпаджикът, спанакът, морковите и др.
Равната почвена повърхност дава възможност за използване на дребна техника, пестициди и др. за намаляване на ръчния труд.
Ако се използват дълги бразди почвената повърхност става вълнообразна. Когато почвата е по-сбита, а наклонът на терена е по-малък, подходящи са затворените бразди. Те биват плитки до около 15 см и дълбоки до около 20 см. Дълбочината им зависи от кореновата система на зеленчуковата култура, която ще се отглежда на тази площ.
Дългите бразди улесняват поливането, но затрудняват прибирането на продукцията например на доматите, пипера и др.
Лехите представляват равни ивици с ширина от 0-8 до 1,2 м. Те биват високи и ниски. Подходящи са за отглеждане на някои зеленчуци като магданоз, моркови, праз лук, каба лук и др. Добри са за терени със слаб наклон.
Най-подходящо оформяне на почвената повърхност за промишлено отглеждане на зеленчуковите култури е съчетаване на лехи и бразди или т. нар. лехобраздова повърхност. При направата на висока леха дъното на браздите е по-ниско от равнището на лехата. Течащата в браздите вода се просмуква странично и достига до кореновата система на отглежданите в лехата зеленчуци, без да има опасност от преовлажняване. На висока леха стопаните могат да отглеждат домати, пипер, патладжани, пъпеши, дини и други зеленчукови култури.
В малките дворни стопанства зеленчукопроизводителите все още оформят почвената повърхност на кавали и фитарии.