Нестандартни субстрати за сукуленти

За отглеждането на растения в саксии съществуват множество рецепти за съставяне на почвени смеси. Те се базират на смесването в различни съотношения на чимовка и листовка с добавка на перлит, ситни камъчета, керамзит с дребна фракция и други. В зависимост от индивидуалните потребности на растенията, свързани с почвените условия в естествената среда, в субстрата се добавят различни варовици, торф и дори оборски тор.
Грамотното съставяне на почвени смеси изисква от колекционера умения за приготвянето на най-оптималното “меню” за кореновата система на това или друго растение или група. Търсенето на подходящи съставки, прибавянето на подобрители на почвата, а след това приготвянето и на субстрата отнема много време, особени при грижи за големи колекции, с различни потребности на растенията.

Водна основа
Като алтернатива на почвената смес се явява нестандартния субстрат на водна основа или хидропоника, а също така и отглеждането на растенията в субстрат на основата на блатен мъх-сагнум. Тези два начина по отношение на сукулентите се явяват грубо вмешателство в изработената за години способност да се адаптират към почвените условия на отглеждане в природата, но от друга страна имат и положителни качества.
Затруднение може да предизвика приготвянето на водния хранителен разтвор. При това трябва да запазите състава и концентрацията на разтвора. Има много голямо количество рецепти за съставянето на хранителния субстрат, но всички се придържат към основната ( грамове):
Калиев фосфат 100
Амониев фосфат 15
Амониев сулфат 40
Калиев нитрат 20
Магнезиев сулфат 20
Калциев нитрат 5
За водната култура тази смес се разтваря в прекипяла вода в концентрация 1-1,5 г на литър с добавка за подкиселяване на средата на 3-5 капки лимонена киселина.
Препоръчва се да се използват саксии от прозрачен материал. Тогава нивото на запълване с разтвор се контролира визуално. В противен случай е нужно да ползвате два съда и да изваждате вътрешния, за да контролирате разтвора.

В почва от мъх
Ако хидропониката се използва отдавна в цветарството, то отглеждането в сфагнум е сравнително нов метод. Видовете, които се отнасят към рода Сфагнум (Sphagnum) са около 300 вида. Най-много от тях се използва мекостъбленият мъх, който образува големи светлозелени туфи на блатиста почва. Стеблата са приближени едно към друго, тънките листа са във връхната част на стеблото и имат по-тъмен цвят. Основата на стеблото е светлозелена, тъй като не достига светлина до нея. Стеблата на сфагнума лесно се насищат с вода и тяхната водозадържаща способност превишава около 20 пъти сухата им маса. За сравнение листата могат да задържат около 4-6 пъти повече от собствената им маса. Градинарите често добавят наситнени стебла сфагнум в почвената смес за повишаване на влагоустойчивостта и нивото на киселинност.
На страничните стени на саксията под камъчетата се правят няколко отвори за изливане на излишната вода при поливане. На слоя чакъл се поставя до половината от височината на саксията сфагнум, уплътнява се, растението се разполага така, че корените му да не са прегънати и след това отново се поставя мъх. Връхният слой сфагнум заедно с кореновата шийка на растението и основата на корените се посипват с камъчета. Хранителният разтвор за поливане не се подкиселява, а по състав може да не се отличава от този за хидропониката. Този начин на отглеждане създава прекрасни условия за аерация на кореновата система, което е невъзможно при водното отглеждане. Освен това сфагнумът се явява и като антисептик и предпазва, дори при преовлажняване, корените от заболяване.
Трябва да поливате саксиите при изсъхването на мъха, което се познава по теглото на саксията, а хранителният разтвор се внася веднъж в месец с добавка на комплексни торове.
Отглеждането на сукулентни видове в описаните нестандартни субстрати е изпробвано далеч не за всички родове култури и затова трябва да бъдете внимателни при експериментирането с промяната в обикновените почвени смеси.