Много от причинителите на болести по растенията се предават чрез почвата. В нея те презимуват или прекарват определен етап от своето развитие. Някои патогени се развиват изцяло в почвата, като паразитират по корените на растенията или семената, но има и трети вид, чието вредоносно влияние се проявява при наличието на определен гостоприемник. При отсъствието на такъв се образуват устойчиви спори, които могат да се запазят в почвата за дълъг период.
Компетентната подготовка на почвата за следващия сезон е гаранция за добра реколта. Тя включва комплекс от превантивни мерки, насочени не само към унищожаване на инфекциите и вредителите, но и към подобряване свойствата на почвата – лечение, дезинфекция, рехабилитация и подхранване.
Съществуват различни средства и начини за обеззаразяване на почвата, но преди да пристъпим към тях е необходимо да почистим качествено всички плевели и растителни остатъци. Заразените остатъци не бива да остават в почвата, както и да се компостират.
Обеззаразяване
За обеззаразяване на почвата се използват различни химични и биологични методи.
При биологичната обработка на почвата се използват биопрепарати, съдържащи микроорганизми, които са безопасни за човека, животните и и полезните насекоми.
Добри средства са „Байкал ЕМ-1” и „Триходермин”, които спомагат и за разграждане на растителните остатъци. Може да се използва и фитоспорин и „Фитоспорин-М”. Те се внасят в повърхностния слой на почвата на дълбочина 5-10 см. През пролетта е желателно да се повтори процедурата.
Бордолезовият разтвор (3%), медният сулфат (2%) и калиевият перманганат се ползват с най-голяма популярност, но с тях трябва да бъдем много внимателни и да спазваме правилата, защото при предозиране можем да загубим реколтата.
Важно при химичната обработка е да се подбират препарати с нисък клас на безопасност, защото често унищожаваме не само патогенната, но и полезната микрофлора.
За есенно обеззаразяване може да се използва и йод, който унищожава личинките на майския бръмбар и хоботника ( 20 мл се разтварят в 10 л вода).
Подхранване на почвата
Експертите в областта са убедени, че есенното подхранване е от съществено значение особено за места, където зимата е по-продължителна, както и за поддържане на хранителния баланс на почвата.
Когато почвата е мулчирана с органични вещества, преди обеззаразяване тя трябва да се обработи на 10-12 см дълбочина, заравяйки мулча. Заедно с тази обработка се внася и суперфосфат – 1 супена лъжица на 1 квадратен метър.
С есенната обработка се внасят: оборски, конски и птичи тор, съответно 6, 3 и 2 кг на 1 квадратен метър, компост – 3-4 кг и дървесна пепел – 1-2 кг. Пепел не се внася при рН по-високо от 7, както и на растения, които обичат кисели почви ( киви, боровинка, киселец, репички и др).
Естественият тор за основно есенно торене може да се внася и свеж на свободни площи, но по правило се използва предимно добре разложен. Угнилият оборски тор и компостът могат да се използват и като мулч, но се внасят непосредствено преди настъпване на силните студове.
