Получаването на добра реколта е възможно само при непрекъснато обогатяване на почвата, защото заедно с продукцията постоянно изнасяме част от хранителните вещества в нея. Потенциалното почвено плодородие не е в състояние да поддържа високи добиви. Непрекъснатото производство води до неминуемо разграждане на почвата.
Агрохимичното разграждане е свързано с наличието на хранителни вещества, биологичното се отнася до количеството биота или ефективни микроорганизми и агрофизичното – до структурата на почвата, топлинния капацитет и въздухопропускливостта. Влошените свойства на почвата неизбежно ще дадат своето отражение върху количеството и качеството на реколтата. Златното правило в случая гласи „колкото вземаме – толкова връщаме”. Остава да се ориентираме правилно колко, какво и кога трябва да върнем в почвата.
Нашата цел в случая е да поддържаме почвеното плодородие на добро ниво, а най-важната характеристика за това е високото съдържание на хумус.
Това, което трябва да внесем през есента, са органичните вещества, а най-добре компост, който ще поддържа високи нива на хумус – във всеки 100 килограма компостна форма се съдържат около 5 кг хумус.
Компостът ще създаде благоприятна среда за размножаване на микроорганизми, ще направи почвата по-структурирана, но и ще я обогати с хранителни вещества.
Органичната материя оказва голямо влияние върху въздушното хранене на растенията поради отделянето на въглероден диоксид по време на неговото разлагане.
Добре е в оранжериите да се внася частично узрял компост, особено при отглеждане на домати и пипер, а количествата са 4-5 кг на 1 м2.
Ако основната почва е глинеста и тежка, тогава за подобряване на структурата е добре да се добави торф и пясък – по 5 кг на 1 м2. На кисели почви е необходимо допълнително да се добави дървесна пепел или доломитово брашно, а количествата са 200-300 г на квадратен метър. Само по този начин ще можем до голяма степен да върнем хранителните вещества, които сме взели заедно с реколтата от оранжерията.
Науката и опитът са доказали, че най-добри резултати се получават при комбинирано обогатяване с органична материя и минерални торове.
При оранжерийното обогатяване на почвата минералните торове не трябва да съдържат хлор. Най-добрите торове за това обогатяване са суперфосфат, амониев фосфат (на алкални почви), диамониев фосфат (DAP или диамофос, подходящ за кисели почви), калиев сулфат и патенткали (съдържа калий, магнезий и сяра).
Видът и количеството минерални вещества трябва да бъдат съобразени и с културите, които ще отглеждаме.
Суперфосфатът увеличава съдържанието на наличния фосфор и калций в почвата, които са жизнено необходими в началния стадий на растеж. Необходимите количества са 20-30 г на квадратен метър.
Да разпознаем кога какъв тор липсва
Патенткалият е много важен при отглеждането на домати, пипер и патладжан. Достатъчните количества са 20-30 г на 1 м2.
Калиевите торове дават най-силен ефект на торфени и песъчливи почви.
При използването на минерални торове препоръчителните количества не трябва да се превишават ни най-малко, особено азотните.
Защо е добре обогатяването на почвата да се прави през есента или след прибиране на реколтата?
Торовете и подобрителите на почвата (мелиорантите) е най-добре да се внасят при обработката на почвата след прибиране на реколтата. До засаждането на следващите култури компостът ще се разложи напълно, минералните торове, дървесната пепел и доломитовото брашно ще реагират с почвата и микроорганизмите. Хранителните елементи ще станат по-достъпни за растенията при засаждането им.
