За разлика от Западна и Средна България, където последните валежи бяха напоителни, ситуацията в източните части от страната остава критична, като на места около Добричко и Бургаско са отчетени едва между 2 и 11 литра на квадратен метър, а това по никакъв начин не се брои за дъжд с икономическо значение за фермерите - където 30 литра на кв. м е необходимата норма. „Положението остава тежко, но въпреки безводието есенната сеитба не е спряла, като в Добричко тя започна по-късно от други райони на страната и до момента са засети около 50-60 процента от площите с пшеница”, съобщи за Синор.бг Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).
За цяла България сеитбата е пред приключване - с 90% от площите, които годишно варират между 11 и 12 милиона декара.
И в Разградско стопаните имат силно притеснение за сеитбата, защото безводието продължава и независимо от последните валежи земята остава суха. „Ако прогнозите за слънце до края на октомври се сбъднат, ще имаме сериозни притеснения как ще се развият посевите с рапица”, посочи и Мариела Йорданова, член на УС на НАЗ. Без да всяка паника, тя все пак остава с надеждата, че в края на ноември фермерите ще имат пълна яснота дали посевите с рапица ще се развият нормално.
По отношение на площите с рапица данните за страната са доста разнопосочни. В засегнатите от безводието райони стопаните силно са ограничили площите тази есен, докато в Димитровградско и Хасковско например, където реколтата тази година беше добра, няма намаление на реколтираните терени, съобщи и Атанас Георгиев, председател на земеделска кооперация в димитровградското село Добрич.
„Въпреки сушата добивите от рапица тази година бяха около 350 кг от декар, което на фона на останалите култури е добре. А и по-високите цени помогна за бързата реализация на културата”, посочи Георгиев. И допълни, че по отношение на пшеницата засега стопаните задържат продажбите, защото при очаквано поскъпване, каквито са индикациите на борсите, това отчасти би неутрализирало негативния ефект от срива в добивите.
Цената на пшеницата в Черноморския регион гони 250 долара за тон
Трудно се говори за прогнози в зърнопроизводството тази година, тъй като поне 30 на сто от стопаните отчетоха драматичен срив в доходите. На този фон обаче рентите почти не мръднаха, което не е знак за добро съжителство между собственици на земя и арендатори, още повече, че в критична откъм климатични условия година, каквато е 2020-та, би трябвало да има разбирателство между партньорите. „Дано колегите, които неразумно вдигаха рентите през последните години, отрезвеят, защото няма изгледи за преодоляване на проблема с безводието. А то повлича след себе си и редица проблеми”, посочи Костадинов. Ще припомним, че ръководството на НАЗ поиска 50-процентно намаление на рентите, с които държавата отдава под наем принадлежащите й земи, но това искане беше отхвърлено. И с право, защото на търговете от ДПФ самите арендатори са предлагали неоправдано високи ренти – до 100 лева за декар, в резултат на което са печелили в наддаването.
Според Костадинов дори фондовете за земеделска земя, които имат фиксирани ренти в договорите с арендаторите, не изкривяват толкова много пазара, колкото някои арендатори, които с натиск искат да принудят съседите си да продават земята, затова държат наемите високи. „На хората не им остава друго, освен да теглят нови заеми или да предоговарят старите, за да се разплатят за рентите, но това е нож с две остриета, защото няма как да се прогнозира как ще се развие земеделието през следващата година, а банковите заеми трябва да връщат”, разсъждава председателят на асоциацията.
Вече има зърнопроизводители, които заради тежката година са се отказали от бизнеса, но все още не е масово.
Секторът тази година е ощетен и от липса на адекватно подпомагане, защото по мярката Ковид се отпуснаха само по 30 лева за нает служител. От 150-те милиона лева, прехвърлени от втрия стълб към директнните плащания, зърнопроизводителите ще получaт около 2,80 лева за декар в края на ноември или началото на декември. Заедно с традиционната ставка на декар по СЕПП, която ще се плати в края на декември секторът ще получи около 31 лева за декар. Вярно, че държавата предостави нисколихвени кредити като помощ за покупка на семена и торове за сеитбата, но странното е, че интересът към тези заеми е бил изключително слаб и бюджетът едва ли ще се усвои.
Зърнопроизводителите тази година не планират инвестиции, затова и втората линия за нисколихвени заеми по това направление, която държавата гласува на заседанието на фонд „Земеделие”, едва ли ще бъде от помощ за бранша, прогнозира председателят на асоциацията.
С фермерите разговаря: Екатерина Стоилова
