Зимният чесън е култура, устойчива на ниски температури, и се засажда през есента – втората половина на октомври и началото на ноември. Сроковете за засаждане зависят от климатичните особености на региона. Характеризира се с по-дебели, по-високи и нежни стъбла – може да се използва рано напролет и за зелен чесън.
За получаване на добра реколта е необходимо да се спазват няколко основни правила, свързани с грижите, агротехниката и сортовите особености.
Правилен избор на участък
При малка площ на участъка е необходимо да се знае, че чесън не трябва да се отглежда на едно и също място повече от три години, като след освобождаването се сеят сидерати. При неправилен избор на участък рискът от заразяване с бактерии, гъбички и други вредни микроорганизми е много голям. Най-добре е да се даде възможност на почвата да отдъхне 3-4 години.
Спазване правилата на сеитбооборота
При нарушаване правилата на сеитбооборота няма да се получи добра реколта. Скилидките не ще се превърнат в здрави и едри глави при засаждане след домати, патладжан, пипер, картофи, моркови, цвекло и лук. Културите от сем. Картофови могат да станат причина за развитие на фузарийно гниене. Най-походящи са участъците, на които преди това са отглеждани тикви, тиквички, краставици, царевица и магданоз.
Подготовка на участъка за зимен чесън
Процедурата за подготовка на участъка трябва да се извърши поне 3 седмици преди засаждане на чесъна, защото в резултат на слягането на почвата скилидките могат да се окажат на повърхността, а преохлаждането ще възпрепятства правилното развитие. Чесънът обича неутрална почва и при повишена киселинност е необходимо да се внесе доломитово брашно или да се варува. При неутрална почва за комфортно развитие се внасят по 30 г суперфосфат и 20 г калиева селитра на 1 квадратен метър. Не се допуска използването на азот, защото активира израстването на зелена маса, което съвсем не е нужно преди настъпване на зимата.
Схема на засаждане
В предварително подготвената и улегнала почва се правят редове на разстояние 20-25 см един от друг, а всяка скилидка се поставя на разстояние минимум 7-8 см (оптималното разстояние е 10 см). Дълбочината на засаждане зависи от едрината на посадъчния материал: за малките скилидки е подходящо на 3-4 см, а за по-едрите – 6-7 см.
Подготовка на чесъна за засаждане
При отделяне на скилидките трябва да се внимава за запазване на целостта им (особено дънцето, от което излизат корените) и да са покрити със сухи люспи. Може да се даде малко време да засъхнат микрораничките. Посадъчният материал задължително се обеззаразява, като са подходящи са следните разтвори:
– поставяне за 30-35 минути в светлорозов разтвор на калиев перманганат;
– за половин час в 1%-ен разтвор на меден сулфат;
– в дървесна пепел (300 грама в 1 литър топла вода).
Практикува се и използването на солен разтвор, но трябва да се внимава много за концентрацията и престоя – 1 супена лъжица сол на 1 литър вода в която чесънът престоява 2 минути.
Могат да се използват и фунгициди за обеззаразяване.
След обеззаразяване посадъчният материал се подсушава напълно.
Подходящо време за засаждане
Времето за засаждане трябва да бъде разчетено правилно. Сроковете се определят в зависимост от настъпването на трайно застудяване – до това време трябва да има 2-3 седмици, в които чесънът ще успее да се вкорени.
Мулчиране
Мулчирането предпазва от измръзване, а също от изпаряване на влагата. Могат да се използват угнили дървени стърготини, здрави опадали листа от широколистни храсти и дървета и угнил компост. Не се допуска използването на свеж компост и оборски тор, защото причиняват изгаряне.
С наближаване на пролетта мулчиращата защитна покривка се отстранява задължително.
Подбор на сортове
За отглеждане на зимен чесън се избират сортове, устойчиви на ниски температури, но сортовото разнообразие е доста ограничено. Добри качества притежават сортовете Нора, Инес и Здравец, а от стрелкуващите – Кристиан.
Смяна на посадъчния материал
За получаване на добра реколта посадъчният материал трябва да се обновява на 3-4 години. При стрелкуващите сортове могат да се използват въздушните луковички на цветоносите, които се садят на 3-5 см една от друга на дълбочина 3-4 см. През пролетта от тях израстват луковички с една скилидка и след узряване служат за посадъчен материал.
