При засаждането на последваща култура на даден участък винаги трябва да се взема предвид сеитбооборотът, като идеалният времеви интервал за смяната на културите е четири години. Чесънът обикновено се редува с растения от семейство „Картофови” – домати, пипер, картофи, патладжан или кръстоцветни (зеле, ряпа, брюква и др.). Смисълът на сеитбообращението е в това, че културите няма да наследят общи патогени и вредители.
Някои вредители, които нападат кръстоцветните, снасят яйца до времето на загиване. Ако следващата година на този участък засадим култура от същото семейство, тогава излюпилите се от яйцата насекоми ще намерят необходимата им храна и ще продължат жизнения си цикъл, който се затваря.
Болестите, предаващи се чрез почвата (гъбични, вирусни и бактерийни) – също курсират между специфични растения и отстраняването на гостоприемниците, а редуването на несвързани помежду си култури нарушава този кръговрат от болести и вредители.
Последователно засаждане
Целта на последователното засаждане се различава малко от сеитбообота, въпреки, че имат някои общи характеристики. Тук е важно да не се остават свободните площи на действието на плевелите и ерозията на почвата.
Културите, отгледани на тези почви, трябва да станат годни за консумация до настъпването на студените месеци.
Има още един фактор, който е много важен при планирането – съвместимостта на културите. Ако в почвата са останали и най-малки парченца от кореновата система на чесъна или лука, те ще потискат развитието на всички бобови култури, но ще бъдат благоприятни за морковите, салатите и синапа.
Морков
Чесънът, както и морковите не усвояват от почвата много хранителни вещества, така че засяването на моркови след чесъна е един много благоприятен вариант, защото не е небходимо никакво торене – без азот или органични вещества. Като бонус се получават най-сладките кореноплоди, защото след първата слана нишестето ще се преобразува в захари.
Морковите могат да се прибират и неузрели – ще имат по-кратки срокове на съхранение, но за сметка на това са много по-нежни и сочни. Тайната е в дълбокото водозарядно поливане преди засяване, а след това почвата се покрива с фолио, за да се поддържа необходимото ниво на влажност. Потапянето на семената в спирт ускорява покълването, защото тази култура е известна с това, че е доста упорита, а проблемът се дължи на съдържанието на етерични масла на повърхността.
За стимулиране на покълването може да се използва и сок от картофи, които са замразени предварително във фризер – семената престояват 8 часа.
Има и други средства за ускоряване на процеса, като няколкократно потапяне във вода с температура 45-50 градуса по Целзий и последващо охлаждане, използване на калиев перманганат, сок от алое и др. Важно е да осигурим по-бързо покълване, а методът е без значение.
Подходящи са сортовете с по-къс вегетационен период.
Салата и други салатни зеленчуци
Повечето салатни зеленчуци растат много бързо и са готови за прибиране на реколтата само за 4-6 седмици след сеитбата. За разлика от морковите преди засяване на тези култури, обичащи азота, няма да навреди внасянето на азотен тор или узрял компост. Семената се сеят по-плътно и след поникване се разреждат.
През последните години популярни у нас станаха и много азиатски зеленчуци – китайско и пекинско зеле, мизуна, бок чой (пак чой) и др. Те имат много къс вегетационен период и обичат есенните температури.
Синап
Един от най-добрите варианти е след прибирането на чесъна да засеем синап – покривна култура, предпазваща повърхностния слой от атмосферните влияния и нашествието на плевели, които остават без конкуренция.
Засяването на покривни култури, известни като сидерати (зелен тор), е доказан метод за защита на почвата и потискане развитието на плевелите, но те осигуряват подходящи условия за обитаване от калинки, бръмбари, жаби и други хищници, хранещи се с вредители.
Синапените зърна се използват за приготвяне на горчица, но листата също намират приложение в кулинарията – за салати и ястия.
Покривните култури се заравят в почвата, като подобряват структурата и плодородието и. Гниещите тъкани на синапа потискат нематодите, някои почвени патогени, както и прогонват телените червеи.
Последното е много ценно, когато след това ще се отглеждат картофи.
Разработени са нови ефективни сортове синап – био фумиганти, предназначени за органичното земеделие.
Синапените листа са нежни и крехки за салати и съдържат големи количества витамин А, каротини, витамин К, флаваноиди и антиоксиданти. Има сортове с по-едри или червени листа.
Синапът издържа до температури от минус 7 градуса по Целзий и леките замръзвания не го притесняват.
