Чесънът се разделя на два подвида – обикновен и стрелкуващ. У нас най-широко се отглеждат две форми на обикновения чесън – зимен и летен.
Зимният чесън се характеризира с по-високи, по-дебели и нежни стъбла. Общо взето растенията са по-едри, с по-широки листа. Луковиците също са едри и са покрити с по-слаба обвивка. Скилидките са едри, изравнени по форма и размер, средно 13 бр. в луковица. Характерното е, че започват да прорастват по-рано, още в края на лятото и през есента вече растат активно. Затова зимният чесън трудно се съхранява. Той е устойчив на ниски температури и се засажда през късната есен – втората половина на октомври до началото на ноември. Използва се за производство на зелен чесън, рано през пролетта. Сортовото разнообразие не е голямо. С добри качества се ползват сортовете Инес, Здравец и Нора. Последният е с най-едри луковици и скилидки.
Тънкости при отглеждането на зимен чесън
Летният чесън се храктеризира с по-бавен растеж. Стъблата са по-тънки и жилави. Листата също са по-тесни, а луковиците дребни и плътно обвити със здрави люспи. Скилидките са средно едри, неизравнени, покрити с плътна люспа, обикновено по 15-16 бр. в луковица. За разлика от зимния чесън, в горната част на скилидките няма празнина. Луковиците се съхраняват много добре през земата, по-късно прорастват и нарастват бавно. Този подвид се използва за производството на глави, които се съхраняват лесно. Най-широко разпространен е сортът Горнооряховски 37/57.
Стрелкуващият чесън се среща много рядко у нас и няма практическо приложение. Характерното за него е, че образува луковица, която се състои от 6-7 едри скилидки. Развива цветоносно стъбло, високо 1–1,20 м, което на върха си вместо цветове, образува въздушни луковички. Те се използват за посадъчен материал. От тях се формират едноскилидни луковички, както при арпаджика. При ранно засаждане само от най-едрите ще могат да се развият почти нормални луковички и цветоносно стъбло. С такива качества е сортът Кристиан.
