Крайно наложително е в бъдещия Национален стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2021-2027 г. да бъде заложена директна помощ и за пчеларите, които до този момент са изключени от това подпомагане. Предложението е на известния производител на манов мед от Странджа Манол Тодоров, който припомни, че до 28 септември тази година земеделските производители могат да дават предложения по проектостратегията за развитието на земеделието до 2027 г. В тази връзка той използва трибуната на сайта Синор.бг, за да представи искането на бранша за подпомагане на бранша.
„Опрашвенето на културите със своята изключителна важност на практика е екосистемна услуга, при която е наложително да има подпомагане за всяко пчелно семейство”, посочи Тодоров. Той припомни, че до момента извън пчеларската програма, която е ориентирана повече към инвестиционната активност на бизнеса, по линия на директните плащания производителите на мед на практика почти не разчитат на субсидии. Освен зелените плащания и някои от мерките за необлагодетелстваните райони по ПРСР, пчеларите нямат постоянна подкрепа – нито по СЕПП, нито по обвързана или друг вид субсидиране.
Единственият голям плюс за пчеларите тази година е, че за производителите на мед със защитено географско указание е предвидена помощ по де минимис (de minimis). Проблемът е, че тя не засяга преобладаващата част от пчеларите, а сушата тази година се оказа фатална и за медопроизводството. По мярката COVID също е дадено обезщетение, така че част от пчеларите са успели да кандидатстват.
Без да прави общи заключения за страната, Тодоров посочи, че пчеларите край морето все пак са имали известен късмет, защото сушата не е дала толкова тежко отражение върху производството. „Спад имаше, но все пак успяхме да завъртим центрофугите, докато наши колеги от вътрешността на Странджа изобщо не извадиха мед”, посочва Манол Тодоров. В същото време изкупните цени на масовия мед са доста ниски, което също подтиска бранша. Следно в страната цената се движи от 3,50 до 4,50 лв. за килограм, а при биомеда продажбите са с един лев по-скъпи. Не така стои въпроса с мановия мед, който поддържа добра цена и което е най-важно – на пазара вече почти не се продава фалшив продукт, защото защитата на географските указания е висока и глобите са големи, поясни още пчеларят от Странджа.
Ниските изкупни цени ще доведат до задържане на продажбите на старите реколти от мед, които не бяха реализирани през последните години. Според статистиката на министерството на земеделието от произведените през миналата година 11 518 тона мед към първи октомври 2019 г. в складовете са останали непродадени 5 223 тона мед, което е с 50 процента над нивата от 2018 г.
Тазгодишните данни за производството все още не са готови, но според бранша сривът е изключително голям. „Проблемът е, че през последните години в целия Европейски съюз се наблюдава спад в медопроизводството, затова е изключително важно държавите членки да осигурят нужната подкрепа за нашия сектор”, поясни още Манол Тодоров.
Ще припомним, че благодарение на неговата пчеларска фирма „Мана”, която даде инициатива за европейска защита на българския манов мед, днес този продукт е вписан в регистрите, а търсенето е голямо. Продукцията на „Мана” се търси освен в Европа, също и в Азия и Африка, което е показател за високото качество на здравословния продукт.
„В момента подготвяме документи за защита на втори продукт от мановия мед, какъвто е „Странджанският цветен меден прашец”, обясни Манол Тодоров. И поясни, че досега в европейския регистър няма защита на два хранителни продукта от една и съща основна суровина, затова и това ще бъде прецедент в Европейския съюз”.
Колкото до реализацията на пчелните продукти, производителят от Странджа смята, че продажбите през интернет са основен начин за пряк достъп до клиента. Но с подготвяната нова наредба за директни продажби от фермите, която ще смени старата Наредба 26, изниква проблем, който ще сериозно ще попречи на бизнеса.
„Проектът залага максимални количества мед, над които ние не можем да продаваме директно – примерно, ако годишно произведа 3 тона мед, като директни продажби аз мога да реализирам само 2 тона”, обясни Манолов. Но добави, че останалият един тон лично той не би могъл да пласира на едро, защото нормативите за защитените наименования го задължават да пакетира меда си в буркани от 1,5 килограма. „От една страна не мога да продавам мановия мед на едро в тенекии, а от друга – според новата наредба нямам право на повече от 2 тона – противоречието е огромно и ще блокира търговията ми, затова настояваме за корекции в новата наредба”, поясни Тодоров. Според него максималните прагове на продажби при меда би трябвало да отпаднат.
Ще припомним, че браншът може да подава своите предложения по тази наредба в агроминистерството до 8 октомври.
Екатерина Стоилова
