Тази година ще бъде юбилейна за пчеларя Манол Тодоров от Царево, чийто семеен бизнес през 2018 г. ще отбележи половин век. Наследил пчеларската ферма „Мана“ от баща си, днес Манол развива бизнеса и предава занаята на сина си Стоян, с когото произвеждат уникален манов мед в Странджа планина.
Семейството отглежда 655 пчелни семейства в 8 пчелина, разположени в Природен парк „Странджа“, като всички те отстоят най-малко на 5 километра от населените места. Районът е известен с девствените си екологични гори, където човешки крак почти не стъпва, разказва пред Синор.БГ Манол.
Странджа е втората планина в България по количества на дъбовите гори и затова семейството се е специализирало само в отглеждането на манов мед. В региона няма акация или селскостопански култури, които се пръскат, затова и стопанството разполага със сертификат за биопроизводство.
За да предотвратят опитите за фалшифициране на мановия мед от други фирми в България или от държави, съседни на страната ни, пчеларите са подали документи в Европейската комисия за регистрация на Мановия мед от Странджа като защитено наименование за произход. „Целта е с логото на чистия манов мед да докажем на потребителите, че продуктът е истински, което ще отвори пазарите за нашето качество“, коментира Манол Тодоров.
В средата на януари тази година Тодорови представиха своята продукция на световното изложение за храни „Зелената седмица“ в Берлин, където на отделен щанд петима български пчелари запознаха европейските потребители с уникалното качество на мановия мед.
Тази година производителите от Царево ще организират и Световен симпозиум за мановия мед под надслов „Десет години по-късно“, като в срещата ще участват близо 30 държави. Първият подобен форум се проведе през 2008 г. в Царево и в него участваха пчелари от над 26 държави.
Форумът ще се проведе от 27 до 29 юли в Царево, като в дневния ред са включени изключително важни теми, свързани с отглеждането и защитата на пчелите. През първия ден ще се обсъжда общата тема „Мановият мед – теория и практика“, а на 28 юли в дневния ред са включени други въпроси, свързани с „Опрашването, опрашителите и екосистемните услуги“.
Българските пчелари възнамеряват да предоставят разширена информация за състоянието на сектора на Европейската комисия, Европейския парламент и на институциите в България. Целта е да се дебатира по необходимостта от бъдещо подпомагане на пчеларството в периода след 2020 г.
„Високата смъртност остава голям проблем за нашия сектор, затова трябва да се предприемат незабавни мерки, така че проблемите да не се задълбочават. Убедени сме, че Еврокомисията и Европарламентът ще вземат адекватни решения, така че след 2020 г. пчеларството да намери подходяща подкрепа“, коментира още Манол Тодоров.