Темата с пасторализма и забраните, въведени срещу традиционното пашуване в националните ни паркове, поставиха на колене и малкото оцелели животновъди, които от десетилетия се изхранват с този бизнес. И понеже към този момент нито една от държавните институции, ангажирани с това законодателство, не прояви съпричастност към молбите за запазване на говедовъдството в планинските райони, публикуваме мнението на експерта в областта на земеделието Димитър Манов, който наскоро е посетил германския Национален парк "Шварцвалд" (Черната гора), разположен в една от най-известните и обширни гористи области в едноименната планина, откъдето извира река Дунав.
„Ръководството на парка Шварцвалд се опитва да възстанови неговата собствена фауна и флора, които са се развили във векове. Важна част от това е ограничаването на гората в бъдеще, и възстановяването на пасищата с привличане на различни пашуващи животни.
Нуждата от гори и пасища непрекъснато нараства през вековете, високите алпийски пасища се създават от 16 век насам и се разширяват. Гринденските пасища достигат своя връх в развитието си около 1800-та година. Пасищата от вековете правят възможно значителното разнообразие от всички останали растителни и животински видове, което може да се развие от междувидовите взаимодействия. Фауната и флората зависят една от друга и се обогатяват взаимно.
Тръстиките по тревните площи, тревната трева, торфения мъх или храстите джуджета на влажните пустини са дом на скакалци или редки видове птици като дървесни и ливадни кончета. Това е достатъчна причина да защитят пасищата Гринден. Характерните видове, адаптирани към пирен, като пиреновия бръмбар , силно застрашен земен бръмбар, който се храни със семена, се възползват от пашуващите животни. Пашата за животните е била не само важна причина за създаването на Гринден, но е и решаваща за дългосрочното му и устойчиво съхранение. Като подготвителна мярка за осигуряване на възможности за паша на места са премахнати групи дървета или по-големи дървесни масиви.
Гибелната съдба на българските фермери
Гринден са ключова част от националния парк в Шварцвалд, отделните пасищни острови се свързват в мрежа, за да създадат непрекъснат масив въз основа на концепцията за подпомагане на взаимно подкрепящите се растителни и животински видове - биотопите.
За възстановяването на традиционните вековни пасища ръководството на парка привлича фермерите, отглеждащи устойчиви планински породи овце и говеда.
Три са главните причините за това - взаимното обогатяване между растителни и животински видове; ограничаването на разрастването на гори и храсти; - опазването от пожари, с основен риск високи сухи треви в последните години на продължителни засушавания, чрез поддържането на нисък тревостой“.
Манов припомня, че в последните години българските администратори в областта на околната среда и водите прилагат ииаметрално различен подход към високопланинските пасища развиват. Пашуващите животни, и без това намалели драстично в последните десетилетия, се разглеждат като риск за природните паркове! А е точно обратното - родните администратори не приемат, че животните могат да помогнат и да ограничат риска от пожари, защото те силно ограничават природните местообитания, за които привидно се грижат и затова в момента гонят фермерите от планините. Реално обаче пашуващите говеда могат силно да ограничат опастността от пожари, защото така пасищата няма да бъдат залети от високите сухи треви, с които са обсипани планините ни в Южна Европа.
Според Манов „в противоречие с вековните традиции и практиките на парковете в Европа родните администратори в екологията създават нови антистандарти за... защита на пасищата от пашуващи животни, като въведоха мерки за ограничаване на пашата на животните в парковете на Рила и Централен Балкан“. Експертът е проучил и други национални паркове в Европа, чиито ръководства навсякъде приемат с отворени обятия животноъвди, които искат да качат стадаат си в планините.
Синор.бг отново се присъединява към поредното становище в защита на българските животновъди, защото не може в най-големия природен парк на Германия еколозите да имат едно мнение, а българските – коренно противоположното!
Екатерина Стоилова
