След 25 години активно производство на зърнени и маслодайни култури в пловдивското село Зелениково през миналата година собственикът на „Садина агро“ Валери Кирилов, в съдружие със свой колега животновъд решава да инвестира в биологично месодайно животновъдство, регистрирайки дружество с ограничена отговорност „К и К Биопродукт“. Идеята е да предлагат качествено и чисто месо на българския пазар. И макар биологичното производство да изглежда трудно и непривлекателно, философията и на двамата е, че „може да е сложно, не и неизпълнимо“.
Както повечето му колеги от Южна България, така и Кирилов отдавна прилага сходни на екологичните практики за опазване на почвите, още повече че нивите около Зелениково се водят бивш необлагодетелстван район и са над 6-та категория. От общо 15-те хиляди декара, върху които отглежда пшеница, ечемик, ръж, овес, рапица и слънчоглед, през миналата година той заделя хиляда декара пасища. Колегата му добавя още, които ще поддържат билогично, за да може от една до три години да получат нужния сертификат за биологични пасища. За целта са сключили и договор с Института за контрол на билогочините продукти „Биохеллас“ в Пловдив, който е сертифициран да наблюдава процесите.
От години Кирилов насочва усилията си към подобряване на почвеното разнообразие, използвайки биостимулатори, които отговарят на изискванията и са регистрирани в БАБХ. Балансът за постигане на почвено плодородие е торене с килограм и половина органичен азот на декар при пшениците, или килограм и половина органоминерален тор за подхранване. От 2024 година новата фирма извършва и задължителните почвени проби за 3-те хиляди декара, подложени на анализ за микро- и макроелементи. По отношение на биопроизводството те спазват около 5-6 параметъра, така че да постигнат резултатите в преходния период към биологично производство. От миналата година Валери оглежда и биозърнопроизводство. Пета година сее и покривни култури – смеси от грах, лен, ряпа, овес и др., които също дават отражение върху минералното съдържание в почвите. През тази година смята да превърне в биопасища още 500 декара, така че да балансира биологичните фуражи, необходими за двете стада.
За Кирилов и колегите му зърнопроизводители от Пловдивско и Пазарджишко промените в климата и липсата на напояване остават двата огромни проблема, чието решение спешно зависи не само от земеделците, но и от държавниците. Въпреки, че в неговия регион няма поливни съоръжения и язовири, фермерът е категоричен, че без напояване секторът няма как да понижи себестойността, припомняйки огромните инвестиции, които се правят за земеделците в съседните балкански държави. „За да имаме сигурност в добивите, ние наистина трябва да инвестираме в щадящи природата технологии. Но без вода земеделието е невъзможно“, коментира още Кирилов. Самият той прави всичко необходимо, за да реализира навреме зърното и маслодайните си култури. Колкото до взаимоотношенията си със собствениците на земя, там също е постигнал синхрон, защото 90 на сто от арендните му договори се сключват за срок от 7 години и малка част са едногодишни.
Когато постигнеш сигурност в ползването на земята, тогава можеш да рискуваш и с биологичното производство – риск, който си заслужава да направиш, още повече, когато намериш и съмишленици, с които да влезеш в съдружие.
Екатерина Стоилова
