Начало » Новини » Коментари
27.02.2024 г.

Под 36% от фермерите са искали субсидии през 2023 г. - и то само по три от 8-те екосхеми

Статистиката ясно доказва защо земеделците протестират
Под 36% от фермерите са искали субсидии през 2023 г. - и то само по три от 8-те екосхеми

Снимка: sinor.bg

Ако европейската администрация и политиците все още са изнедани от факта, че земеделските производители така масово се вдигнаха срещу сложността в прилагането екологичните изисквания в Общата селскостопанска политика, ще дадем пример с българските земеделски производители, защото за тях 2023 година се оказа пълен провал по отношение на прилагането на осемте екологични схеми, заменящи „зелените мерки“ при директните плащания от предишния програмен период.

Припомняме, че през миналата година по директните плащания са кандидатствали 64 942 (или близо 65 хиляди) регистрирани стопани, от които около 54 хиляди са заявили основното подпомагане за доходите. Тук ще направим едно важно сравнение с миналия програмен период, когато почти всичките фермери, които подаваха заявления за основното плащане на площ СЕПП, успяваха да се справят и с екоизискванията. И всички те кандидатстваха и получаваха зелени плащания. Даваме пример с 2022 г., когато фонд „Земеделие“ преведе на 54 065 земеделски стопани, кандидатствали по СЕПП, зелено подпомагане в размер на 465 милиона лева.

Според Стратегическия план, който страната ни прилага от 2023 г., само за новите 8 еко схеми до 2027 г. на България е предоставен бюджет от 1,650 млрд. лева, така че годишно земеделците да разчитат средно по 235,7 млн. лв., ако изпълняват ангажименти по тези 8 схеми.

С първите промени в Стратегическия план страната ни предлага увеличение в ставките за екосхемите

Големият проблем обаче е, че докато през миналия период почти всички 54 хиляди стопани са отговаряли на екологичните изисквания и са получавали европейска и национална подкрепа за зелени плащания, както сочи статистиката на ДФЗ, то през 2023 г. статистиката е направо отчайваща.

За читателите на Синор.бг от агроминистерството предоставиха пълна справка с броя на стопаните, подали заявления за всяка една от 8-те схеми със заявените от тях площи. И от нея се вижда, че само по три от схемите малко повече земеделци и животновъди са успели да отговорят на изискванията и са кандидатствали. Взети поотделно обаче, за никоя от еко схемите не са канидатствали повече от 20 хиляди фермери. Така че числото от 54 хиляди стопани, подпомагани през 2022 г. със „зелени“ плащания трудно може да бъде постигнато.

Ето и данните със земеделците и площите, които са заявени в миналагодишната кампания по директните плащания. Първите три схеми, към които е имало най-голям интерес през 2923 г. са:

Еко схема за разнообразяване на отглежданите култури – (Еко-РОК). По нея са заявили подпомагане само 19 571 земеделци, с размер на площи от 26 231 600 декара, или 2 623 160 ха. С други думи, едва 36,2% от земеделците, заявили основното подпомагане за доходите ще имат възможност да получат и субсидии за позеленяване.

Екосхемата за намаляване използването на пестициди – (Еко-НИП) е втората по интерес интервенция и по нея са кандидатствали 14 566 стопани с 25 808 260 декара, или 2 580 826 ха. Тук процентът на заявителите е още по-малък – само 29,6% от 54-те хиляди български стопани, кандидатстващи по основното директно плащане, са имали възможност да намалят употребата си на пестициди.

При Екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване – (Еко-ЗВПП), където кандидатите са едва 3 845 регистрирани стопани, със заявена площ за подпомагане от 11 799 720 декаар, или 1 179 972 ха. Така че тук процентът на фермерите, дръзнали да кандидатстват, е едва 7,1 спрямо общия брой от 54 хиляди стопани, заявили основното плащане в подкрепа на доходите.

При останалите 5 екологични схеми данните са още по-стряскащи.

За Еко схема за биологично земеделие (селскостопански животни) – (Еко-БЖ) кандидатите са били само 111, със заявени площи от 122 710 декара.

По Еко схема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура – (Еко-БРЕИ) кандидатите са само заявления са подали само 6 029 стопани, а заявените площи са 72 530 дка, или 7 253 ха.

За Еко схема за екологично поддържане на трайните насаждения – (Еко-ТН) кандидатите са 2 870, а заявената площ 273 660 дка, или 27 366 ха.

При Еко схема за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи – (Еко-ПЗП), така наречения „пасторализъм“ подадените заявления са едва 1 464, а декларираната площ – 749 780 дка, или 74 978 ха.

За Еко схема за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми – (Еко-ГТ) също има минимално участие. Подедани са само 144 заявления, е площите са 26 090 дка, или 2 609 ха.

Със сигурност тези резултати трябва да светят като червена лампа за администрацията, която е избрала същите тези 8 схеми за изпълнение от страна на родните земеделци, и сега тя безнадеждно се опитва да промени Стратегическия план. Отново припомняме, че до 2027 г. България е длъжна да усвои тези 25% от общия бюджет на директните плащания само за земеделски практики, които щадят природата, сиреч за еко схемите. Става въпрос за горепосочените 1,650 млрд. лева, или 825 милиона евро, които страната ни няма право да пренасочва към други интервенции. Според еврозаконодателството тези екологични изисквания не са задължителни за изпълнение от самите фермери. Но пък са задължителни за държавата ни, така че родната администрация тежко ще загази, ако с промените в Стратегичския план не включи достъпни за фермерите възможности за изпълнение на екологичните изисквания.

Като пример ще дадем настояването от страна на животновъди във високопланинските пасища да могат да изпълняват екосхемата за постоянно затревените площи. След намеса на екологични организации тази схема, прилагана и в миналия период, беше сериозно орязана, така че малка част от планинските животновъди в момента могат да си позволят лукса да я изпълняват.

Темата очевидно е с продължение, защото, ако и следващата година българските фермери нямат достъп до тези 8 екологични схеми, страната ни трудно ще може да администрира Стратегическия план за развитие на земеделието до 2027 г.

Екатерина Стоилова

Под 36% от фермерите са искали субсидии през 2023 г. - и то само по три от 8-те екосхеми
6292
 

Последни материали
Виж
Кубота представя трактор с мощност 22 к.с. в гамата Escorts-Kubota
Петна по листата
Направете първичен преглед на листата на овощните и лозите
През първото тримесечие на годишна база
Износът на пчелен мед от Украйна скочи почти двойно при ръст на приходите под 40 на сто
Зърнопроизводителите очакват слаби добиви, надяват се на качество
Жътвата на пшеницата и ечемика ще започне с месец по-рано заради жегите
След споразумение между производителите и министерството на развитието
В Гърция свалиха цените на някои стоки за Великден
БАБХ поддържа публичен регистър на търговците с храни от разстояние
Купувайте козунаци по интернет само от регистрирани търговци
Свързани материали
Виж
Важно за променитеи в Стратегическия план
Изключително слаб интерес към еко схемите, заявявани от фермерите през 2023 г.
ДФЗ
Може да затваряте зявленията с подадени фактури за две екосхеми
Най-коментирани бяха екосхемите и директните плащания
МЗХ представи промените в стратегическия план пред ресорната комисия в НС
След официалното публикуване на промените в Наредба 4 в Държавен вестник
Отварят допълнителен прием на електронни формуляри в СЕУ за Кампания 2023
Кампания 2023
От НАЗ дават идеята за корекции по три от екосхемите – в периода от 25 септември до 9 октомври
Не са достатъчно привлекателни за фермерите или са трудни за прилагане
Страните от ЕС имат проблеми с екосхемите
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини