Плодородието на почвата се определя от химични, физични и биологични фактори, сред които важен показател се явява киселинността рН – концентрацията на йоните Н+. Киселинният водород от една страна може да се намира в почвения разтвор във вид на разтворими киселини и кисели соли, а от друга във вид на обменен водород в твърдата почвена част. Важно е да се установи нивото на рН на почвата, защото влияе върху правилната циркулация на полезните вещаства и развитието на растенията.
Кисели почви – биене на тревога или търсене на решение
Проблемите на почвата – нейното плодородие и пригодност са първата причина за трудностите при отглеждане и ниските добиви. Киселите почви са тежко препятствие за развитието и плододаването за билшинството зеленчукови и овощни култури. Повишената киселинност взаимодейства с хранителните вещества, препятства всмукването от корените на растенията, което води до гладуване и снижаване имунитета на растителните култури.
При често поливане и валежи излишната киселина се измива от почвата, което позволява на много растения да се развиват и растат нормално, но при внасянето на някои хранителни вещества киселинните параметри започват да се увеличават и растенията отново престават да растат.
Поддържането на рН баланс е много важно за правилното развитие и здравословно състояние на растенията.
Не всички култури страдат от повишената киселинност на почвата, а има такива, които я предпочитат.
Проверката на киселинността е правилното и компетентно решение, което ще даде точната насока за избора на подходящи култури.
Измерване на киселинността
Нивото на рН се измерва по скала от 1 до 14, където 7 се явява неутрален показател, който е най-добър и предпочитан от повече култури. Колкото по-малък от 7 е този показател, толкова киселинността е по-голяма и обратното – с увеличаването му над 7 се увеличава алкалността. Когато киселинно-алкалният баланс се колебае между 6,5 и 7,5 – тогава всичко е наред. При много киселите почви има изразен дефицит на азот, фосфор, калий и сяра, а при алкалните дефицитът може да се отнася до желязо, манган, бор, мед и цинк. Този показател е много важен и при използването на различни торове.
Най-точен анализ е лабораторният, но има и други начини – киселини или основи за определяне на реакцията, лакмусова хартия, растения – индикатори.
Биологичната индикация е метод, базиращ се на определена зависимост на развитие на дадени растителни видове върху почва с точно дефинирана реакция (рН). Тези растения-плевели се наричат биоидикатори: за кисели почви – конски киселец, полска детелина, очиболец, трицветна теменуга, цариче и др.; за неутрална почва – подбел, равнец и др.; за алкална – лобода, полски синап, поветица, пилешка трева (врабчови чревца).
Зеленчукови култури за кисели почви
Картофът е култура, която предпочита добре дренирана, лека, рохкава почва с високо съдържание на органични вещества. Това е култура с подчертано предпочитание към киселите почви – 4,8-5,5 рН, защото при ниски стойности на рН картофите нямат проблем със струпясването, известно още като ризоконтия.
Има зеленчуци, които се развиват достатъчно добре в широк диапазон от почви с различна киселинност – жълта ряпа (брюква). Морковът се развива отлично при рН 6,0-6,8, но се развива добре и при 5,5 рН. На слабокиселинна почва растат добре салати, краставици, цветно зеле, тикви, тиквички – (5,5-6,0 рН).
Доматите са най-високопродуктивни при рН 6,0 до 6,8, но допускат и по-висока киселинност (до 5,5). Пиперът е също достатъчно лоялен към състава на почвата и расте при рН 5,5 до 7,0. На кисели почви (до 4,0) расте добре лапад и киселец.
Овощни култури, растящи на кисела почва
От плододаващите дървета и храсти също има любители на „киселкото“. В слабокисела почва може да се засаждат круши, ябълки и черници.
Ягодоплодните култури се отнасят по различен начин – за касиса е необходима почва с рН 6,0 до 6,5, а червеното и бяло френско грозде обичат по-кисели – до 5,5. Къпината, малината, цариградското грозде и ягодата растат на почви с рН до 5,0.
Сред ягодоплодните има няколко култури, растящи изключително на кисели почви (рН 4,5 до 4,0) – червената, черната и синя боровинки.
Дрянът е растение (дърво или храст), което расте добре на алкални почви, но може да се развива и на слабокисели.
Декоративни растения, обичащи кисели почви
Слабокисели почви (до 5,5) харесват: рози, гладиоли, ириси, карамфили, бегонии, цинии, петунии, а лилии, иглики, астри, космос, незабравки, флокс, метличини – до 5,0.
Рододендроните, заедно със своите родственици – азалиите, предпочитат много кисели почви ( до 4,0), а също котонеа, вереск, жасмин и жълт храст (жълтуга).
Кисели почви обичат още: калдъръмче, лупина, латинка, момина сълза, божур, папрат и мак.
Интересно е това, че хортензиите със син или розов цвят на различни почви могат да променят своя отенък – на много кисели почви (рН под 5,0 те са сини, а на близки до неутралните (6,5) розови. Възможно е даже на един храст да са различни.
