Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО) предупреждава за опасността от глобална продоволствена криза, ако не бъдат предприети незабавни и то решителни мерки. Затварянето на границите и строгите карантини нарушават нормалното функциониране на пазарните механизми, късат традиционните вериги за доставки и търговия и могат да ограничат наличието на достатъчно разнообразни и питателни храни за населението.
Бързото разпространение на коронавирусната зараза подкопава световната продоволствена сигурност, като застрашава не само здравето и живота, но и източниците на поминък, като дестабилизира аграрния отрасъл.
Заболяването се разпространи изключително бързо и се оказа, че световният елит не е подготвен за подобен глобален проблем, явно изискващ координиран отговор на икономически и аграрно развитите държави. „Знаем, че рано или късно коронавирусната зараза ще отстъпи, но не знаем колко бързо ще се случи това. Знаем също, че този шок не е съвсем обикновен, тъй като засяга съществено основните характеристики на баланса както на търсенето, така и на предлагането на храни едновременно”, коментират анализаторите от ФАО
Експертите отбелязват, че нарушението в предлагането не е свързано само с директното въздействието на болестта върху живота и благосъстоянието на хората, но най-вече с усилията за ограничаване на разпространението на вируса, което само по себе си лимитира мобилността и в същото време увеличава разходите за правене на бизнес предвид проблемите в системите за доставка и затягане на кредитните политики, които намаляват платежеспособното търсене.
Обичайно, когато става въпрос за продоволствена сигурност, хората преди всичко се сещат за бедните държави от третия свят, които дори в условията на благоприятната световна конюнктура имат огромни трудности с изхранването на населението. И това е нъпално логично, тъй като ФАО (Programme for Food Security) дефинира "продоволствена сигурност" като "възможност всички хора и по всяко време да имат физически, социален и икономически достъп до достатъчно в количествено отношение и безопасна храна, необходима за активен и здравословен начин на живот".
Този път в доклада на ФАО, се обръща специално внимание и на хората, които в значителна степен допринасят за продоволствената сигурност на света, но в същото време техният поминък е застрашен от негативните последици на влошената глобална конюнктура. Тази група включва преди всичко дребните фермерски стопанства, които могат да загубят възможността да използат земята си за земеделско производство поради ограничен достъп до пазара за реализиция на произведената продукция, кредитиране, закупуване на семена за посев, торове и средства за растителна защита, ремонт и обновяване на техническия парк и др.
От две три седмици в Европа и в другите части на света на преден план излезе логистичен проблем с доставките и съхраняването на продоволствените стоки. Дори в най-богатите европейски държави вече недостигат не само шофьори и ж.п машинисти, но и работници и инспектори в системата за съхраняване, контрол и товарене на зърно, маслодайни семена и други селскостопански стоки.
В средата на март аржентинският Синдикален съюз URGARA се обърна с писмо до Президента на страната с настояване за незабавно прекратяване на всички операции в аржентинските пристанища предвид драстичните нарушения на препоръките на Световната здравна организация. В отворено писмо до аржентинския президент Алберто Фернандес, председателят на URGARA Пабло Паласио посочи, че хиляди аржентински пристанищни работници и служители ежедневно са принудени да се качват на стотици кораби, които приситигат от различни краища на света и да извършват контролни и товарно разтоварни дейности в рискови ситуации. Освен това, ежедневно около 10 000 камиона влизат и излизат от пристанищните терминали. „След края на работното време хиляди работници и служители се прибират по своите домове и разпространяват проклетия вирус. Г-н Президент, работниците се страхуват за себе си и семействата си” - пише в писмото си до президента на Аржентина председателят на URGARA. Проблемът се оказа много значим, тъй като Аржентина е най-големият износител на соев шрот в света и е на трето място по доставки на царевица – 30 млн.т и 33 млн.т съответно. Делът на Аржентина в износа на пшеница също е доста значим - 13,5 млн.т.
На фона на тези станали вече реални факти още по-убедителни изглеждат предупрежденията на ФАО за големите логистични проблеми с доставките на основни храни в световен мащаб, а също така и негативното влияние на пандемията върху животновъдния и птицевъдния отрасъл.
Всъщност, именно гореизброените фактори обусловиха паническите настроения и изненадващо драматичните и резки промени в посоките на развитието на цените на зърнените храни, маслоданите семена, растителните масла и шротове, но международните и представителни регионални пазари.
Много добър пример в това отношение е соевият шрот, основен компонент на фуражните смески, стоката, която много интензивно се търгува на международните пазари, а и вносът й в ЕС да възлиза на 18-19 млн. тона годишно. Проблемите в Аржентина буквално взривиха пазара, но след подновяването на работа в пристанищните терминали котировките пикираха стремително надолу. В средата на март, цената на аржентинския соев шрот (49%) в Ротердам гравитира към $360/т, на 27 март шрота вече се търгува там по $402-405/т, а в момента цената му е коло към $370/т.
Диапазонът на ценовите колебания при пшеницата също драстично се е увеличил и през втората половина на март достигна 36 долара за тон на борсата в Чикаго (от $180/т - $216/т), а на борсата в Париж – 24 евро, от EUR174/т до EUR198/т.
Понастоящем котировките на мелничарското зърно в Париж се движат в горната граница на този диапазон . Необичайно голям ценови волаталитет напоследък е характерен и за черноморските пазари. В средата на март експортните котировки на руската и украинската пшеница ерозират до $202-205/т FOB, но в момента мелничарското зърно вече се предлага по $220-223/т FOB за пшеница 12,5% протеин.
Важно е да се отбележи, че цените на пшеницата в Европа и САЩ вече втора седмица се катерят нагоре въпреки много оптимистичните прогнози за глобалния й добив през следващия сезон.
На 2 април Организацията по прехрана и земеделие към ООН – ФАО прогнозира запазване на световното производство на пшеница през 2020/21 г. на рекордното равнище от предходния сезон – 763,3 млн.т (763,6 млн.т – 2019/20 г. и 732,4 млн.т – 2018/19 г.). Според ФАО реколтата от пшеница в ЕС+Великобритания с 11,3 млн. т ще е по-слаба от миналагодишната и ще възлезе на 145 млн.т. С 2,3 млн.т ще спадне и добива в Украйна, но в глобален мащаб това намаление изцяло се компенсира от увеличението на производството в Русия и Австралия - до 80 млн.т и 21 млн.т, в сравнение с 74,3 млн.т и 15,2 млн.т ожъната предходния сезон. Потреблението на пшеница в света през новия сезон според ФАО също ще е на нивото на 2019/20 г. – около 761 млн.т.
В края на март Международният съвет по зърното представи първата си прогноза за производството на царевица в световен мащаб през 2020/21 г. – 1,158 млрд. тона, което е нов исторически връх, увеличение с 41 млн.т, в сравнение с очакваното ниво през 2019/20 г. Впрочем и потреблението на царевица в глобален мащаб също се очертава да бъде рекордно – 1,173 млн.т.
Тенденденцията при царевицата поне засега изглежда по-различна. Пандемичната криза буквално срина цените на петрола, а от там дойде и драстичния спад в търсенето и цените на етанола, с около 30 на сто през март. Оле Хоу, директор в IKON Commodities, сподели в четвъртък, че техните разчети предполагат възможен спад в световното производство на етанол с 25% до 50%, което е равностойно на потребление (преработка) на 30-60 млн.т царевица.
Сериозните анализатори засега не се ангажират с дългосрочни ценови прогнози, предвид деформиращото влияние, което оказва пандемията от COVID-19 върху световните пазари. „Краят на паническите настроения, свързани с короновируса още е далеч”, коментира Мат Зелер, директор в една от водещите световни финансови брокерски компании NTL FCStone, а в крайна сметка продължителността на този процес е от решаващо значение за развитието на предлагането и глобалното потребление на мелничарско зърно. Търговците споделят, че до прибирането на новите реколти в Северното полукълбо остава доста време и корекциите на настоящите прогнози за състоянието на основните балансови показатели са напълно възможни. В същото време, както вече коментирах по-горе, логистичните проблеми могат да затруднят и то сериозно предвижването на зърнените потоци към експортните терминали Участниците в зърнената търговия споделят, че пазарът в момента е изключително изнервен и напрегнат.
Абдолреза Абасиан, главен икономист на ФАО предупреждава, че за „избухването на глобална продоволствена криза е напълно достатъчно големите вносители на пшеница - мелниците или правителствата, да се поддадат на паническите настроения и да се появят отново на пазара”.
Водещите експерти са категорични, че за развитието на световното потребление е от решаващо значение продължителността на пандемичната криза. По време на моята специализация в Щатите, изминах целия път на зърното от полето и фермерския силоз в Небраска до борсата в Чикаго и товаренето на кораб в Ню Орлиънс и първото, което разбрах е изключителното уважение и респект, с което американците, за разлика на редица от родните политици, се отнасят към своето зърнопроизводство. Исторята показва, че при кризисни икономически процеси, реалното търсене на мелничарско зърно в отделни региони често не само не намалява, а напротив надхвърля предварителните прогнози. При тежките и най-вече продължителни кризи безработицата се увеличава, населението обеднява и започва да търси и да консумира по-евтини, но бързо задовалаващи глада храни. Изпадналите в нужда домакинства преди всичко увеличават и то значително консумацията на различни тестени и хлебни изделия. Анализаторите предупреждават, че сегашната криза може да продължи дълго и се очертава значително увеличение на броя на безработните в САЩ и в глобален мащаб, а следователно е напълно възможно и увеличено потребление на пшеница спрямо предварителните прогнози поради масовото обедняване на населението, ако кризата продължи дълго. Авторитетната „The PRICE Futures Group” информира, че през последните няколко дни вече се забелязва значимо увеличинеие на търсенето на пшеница от мелниците в Щатите, тъй като „престоят на големи количества хора в домашни условия бързо и рязко увеличи търсенето на пшенични продукти и завари мелничарите не подготвени”. При нормални обстоятелства около 35 на сто от американците предпочитат да се хранят във фастфуд заведения, ресторанти и закусвални. Но заради пандемията нещата много бързо се променят и повечето от тях вече са принудени да се хранят у дома, което води до промени в структурите на потреблението, като спестяванията на обикновените хора в САЩ и Европа много бързо се стопяват. Експерти предупреждават за опосност от хуманитарна катастрофа в Европа и САЩ. „ На милиони хора по света, останали по домовете си заради коронавирусната карантина им свършват парите, а с това и търпението, като в същото време заради затворените граници в много държави вече катастрофално липсват работни ръце в земеделието и животновъдния отрасъл”. Американските медии информират, че напоследък бестселър в САЩ е книгата на Кат Елис, „Ръководство за оцеляване от пандемията COVID-19”.
Организацията на ООН по прехрана и земеделие призова към глобално координиране, което да елиминира нарушенията при доставките и да не допуснат ограничения върху износа на основни селскостопански стоки и храни.
Игор Валентович
София, 8 април 2020 г.
