Зеленчуковите култури имат високи предпочитания към всички хранителни елементи, най-вече към азота. Но както липсата, така и предозирането води до нежелани резултати. Количеството азотен тор, което се дава на растенията, зависи от техните потребности. Когато се определя колко да се внесе, трябва да се вземе под внимание запасеността на почвата с този елемент, как е наторена културата, която преди е заемала площта, какъв добив искате да получите и т. н.
Прекалите ли, краставиците ще са дребни
Ако прекалите с азота, ще се влоши храненето на растенията. Те ще натрупат голяма листна маса, ще се удължи вегетационният период, ще се забави цъфтежът и узряването на плодовете.
Силата на калциевите торове да се борят с болестите по културите
Не е за пренебрегване, че ще се повиши и нитратното съдържание. Растенията стават по-сочни и податливи на болести. Върху тях обикновено се наблюдават тъмнозелени листа, появява се некроза, може да се стигне и до загиването им. Тогава листата на краставиците добиват формата на чадър. Плодовете остават по-дребни. Недостигът на азот е също нежелателен. Растенията не се развиват правилно, добивите намаляват.
Времето е от значение
Внасянето на азот е по-добро на фона на торене с фосфорни и калиеви торове. Времето, когато се внася азотният тор, е също от значение. Най-често става през вегетацията като подхранване. При повечето зеленчуци е на два пъти: при първото окопаване и после - след около 20 дни. При някои зеленчуци (пипер) се налага и трето - през август. Зеленчуците с кратък вегетационен период (спанак, репички салата) предпочитат предсеитбеното наторяване с азот. Зеленият фасул и грахът се нуждаят от азот в началото на вегетацията, преди да са се 1 появили по корените грудковите бактерии. Торят се преди сеитбата или след поникването на семената.
Като азотни торове се използват амониевата селитра, която е подходяща за подхранване, и карбамидът - за предсеитбено торене или за торене преди разсаждането на домати, пипер, патладжан.
