Отдавна е известно, че калцият е не само широко разпространен в земната кора (трети по разпространение сред металите), но е съставна част на всяка растителна и животинска клетка. Калциевите торове помагат на плодовите и зеленчукови култури да изградят естествена защита срещу болестите (фитопатогените) и понеже растенията не винаги успяват да го извлекат в необходимите количества от почвата, то листното торене е най-ефективно.
Калцият предотвратява атаката на патогени, причиняващи кореново гниене при зеленчуците и по-често при картофите (Erwinia carotovera), както и фузариум (Fusarium oxysporum), което води до гниене и изсъхване на доматите.
Какво е влиянието на калция върху устойчивостта на растенията на болести?
Калцият е алкалоземен метал, който реагира с други химически вещества при стандартна температура и налягане - обикновено с пълно освобождаване на енергия. В растенията той се явява вторичен макроелемент, който е необходим в умерени количества, но играе много важна роля.
Калцият е многофункционално хранително вещество във физиологията на селскостопанските растения. Той е необходим за формиране на клетъчните стени и мембрани, за поглъщането и доставянето на хранителните вещества, за защитата на растенията от различни стресови фактори. Дефицитът на калций може да повлияе на наличността и абсорбцията на други хранителни вещества, като карбамид (урея).
При отглеждането на ябълки, зеле, моркови, череши, тикви, грозде, бобови, салати, праскови, круши, дини, пипер, домати и картофи е много важно да се обръща сериозно внимание на калция.
Той се отнася към фиксираните или немобилни макроелементи в растенията. Когато е включен в органичната молекула, той не може да бъде мобилизиран за задоволяване на хранителните нужди в други части на растенията.
В естествената среда на развитие и растеж концентрацията на калций съставлява 0,1-5% от сухата маса на растенията. Това е количеството, което те получават от почвата чрез поглъщане от корените и преместване посредством проводящите тъкани.
Калцият се отлага в клетъчните стени и мембраните. В клетъчните стени елементът играе важна роля за свързването на киселинните остатъци на пектина и омрежването им. Колкото по-голямо е количеството на калция – толкова повече са тези връзки и степента на устойчивост на растенията към атаките на патогените е по-висока, защото клетъчните стени стават по-твърди и по-малко пластични.
Калцият се свързва и с фосфолипидите в клетъчните мембрани и повишава мембранната стабилност и структурна цялост.
Използването на разтворим калций с азот е ключът към високите добиви
Традиционно калцият не се внася в почвата за задоволяване нуждите на растенията, а се добавя за повишаване на рН или като корекция за подобряване на структурата.
Обикновено калциевите торове, които се внасят в почвата включват калциево брашно, калциев хлорид, калциев нитрат, калциев тиосулфат, хелатен калций, смлени раковини, гипс и двоен суперфосфат.
Както знаем, торовете, внесени в почвата нямат бързо и гарантирано действие. Тяхна отлична алтернатива са листните разтворими торове на основата на калций или с добавка на магнезий, плюс допълнителен азот, които действат бързо – в рамките на вегетационния период.
Дефицитът на калций е характерен за култури, отглеждани на почви с ниско рН – при рН по-малко от 5 на минерални и рН по-малко от 4,8 на органични.
Ниско съдържание на калций се наблюдава и при неосветени и силно ерозирани кисели почви, както и при почви с високи нива на съдържание на фосфор.
Класическите симптоми, показателни за калциев дефицит са отмиране на точките на растеж, необичайно тъмнозелена листна маса, преждевременно опадане на цветове, завръзи и плодове, забавяне на растежа, отслабване на стъблата. Симптомите се развиват постепенно, тъй като калцият не може да се мобилизира от по-старите към младите тъкани и проблемът се появява първо при младите листа и плодовете.
При младите растения на листните зеленчуци се появяват кафяви петна със симптоми на листно изгаряне.
При пипер, домати и дини се появяват симптоми, наподобяващи върхово гниене и горчивина при ябълките, а морковите образуват тъмни кухи петна във вътрешността и забавят растежа си.
Други симптоми на недостиг на калций са физиологични разстройства, като напукване при доматите и черешите.
Свободният калций в растенията функционира като вътреклетъчен вторичен защитен механизъм против физиологичен и биотичен стрес.
Листното торене с калций увеличава ефективността на фотосинтезата за сметка на подобрената проводимост в устицата (пори, разположени в листата, стъблата и други органи, които улесняват газообмена) и намаляват количествата активни форми на кислорода, на които стреса повлиява отрицателно.
Опитът показва, че калцият допринася за производството на шокови протеини, които се произвеждат от всички живи организми под въздействието на топлина или засушаване. Тези белтъчини защитават растенията, докато системите за възстановяване на клетките не поправят щетите.
