Начало » Новини » Коментари
05.11.2019 г.

В новия проектобюджет на ЕС до 2027 година агросубсидиите за България се орязват от 2,14 на 1,52% от брутния доход

ЕК предлага осакатен бюджет за следващия период
В новия проектобюджет на ЕС до 2027 година агросубсидиите за България се орязват от 2,14 на 1,52% от брутния доход

Днес Европейската комисия представи съкратен графично-табличен вариант на бюджета на Европейския съюз за следващия програмен период 2021-2027 г., който показва орязване на относителния дял на средствата, предвидени за Общата селскостопанска политика и за кохезионната политика на общността, за сметка на увеличаване на същия дял за околна среда и борба с климатичните промени, за научни проекти, образователни програми и цифровизация, за политика на добросъседство и международно сътрудничество, миграция и граничен контрол, както и за сигурност и отбрана.

Вариантът не е окончателен, а не е и първият, представен за обсъждане – на 2 май 2018 г. ЕК представи предложение за „справедлив, балансиран и съвременен бюджет” за постигане на приоритетите на ЕС, определени от лидерите на държавите-членки в Братислава през 2016 г. и в Рим през 2017 г. Това предложение бе незабавно последвано от законодателни предложения за 37-те секторни програми, които са част от бъдещия дългосрочен бюджет. От ЕК уверяват, че оттогава работят ръка за ръка с ротационното председателство на Съвета на ЕС в тясно сътрудничество с Европейския парламент за изглаждане на различията в преговорния процес.

Представената графично-таблична информация обаче е до голяма степен обикновена реклама на ползите от членството в ЕС, в нея няма кой знае колко конкретика, а данните, особено по земеделските въпроси, са представени не в абсолютни стойности, а като отношение към брутния национален доход (БНД) на държавите-членки и ЕС като цяло, без да е представена информация за размера на същия БНД през настоящия програмен период, както и прогноза за стойността му през периода на бъдещия бюджет.

БНД замества брутния вътрешен продукт като измерител за състоянието на националните и съюзните икономики и се изчислява, като към БВП се прибавят влезлите в конкретната страна парични потоци (инвестиции, финансова помощ, средствата, изпращани от емигрантите на техните семейства) и се извадят напусналите страната пари по същите пътища. Особено активно показателят е налаган именно в ЕС.

Какъв точно е проблемът с използването на БНД при формирането и представянето на бюджета и защо липсата на данни за него ни пречи да добием ясна представа за онова, което предлага ЕК? Отговорът е елементарен – няма начин да се разбере предварително стойността на БНД, както и посоката му на движение – дали ще намалява или ще се увеличава. При това положение предложенията по перата на бюджета, представени като процент от БНД, няма начин да бъдат изчислени дори приблизително – как да бъде сметнат процент от нещо с неизвестна величина?

Може ли да се окаже, че ако БНД на конкретна държава (да речем България) нарасне относително бързо и заложеният в предлагания бюджет процент (да речем за преведените средства за кохезионна политика) спрямо БНД бъде изпълнен, страната ни може да получи повече субсидии като абсолютна стойност, въпреки че в новия бюджет (засега) е заложен известен спад на процента спрямо БНД по отношение на оценявания за настоящия бюджетен период?

В конкретния разгледан случай ЕК предлага средствата, които ще получи България, да намалеят (като относителен дял от БНД) от 2,27%, оценявани за все още незавършилия настоящ 7-годишен период, до 1,97% през 2021-2027 г. Но ако родният БНД нарасне с повече от 13% през новия програмен период (колкото е реалният спад при новия процент спрямо стария при еднакъв БНД), в абсолютни стойности това ще означава ли получаването на повече субсидии? Не че подобен ръст е реалистичен ...  Като цяло оставаме с впечатлението, че използването на относителни показатели прикрива липсата на конкретика и запазва възможността на чиновниците за лавиране и бъдеща стъкмистика.

Не само боравенето с виртуалните стойности на съотношения допринася за неяснотата в представения проектобюджет на общността – налице са и директни разминавания между графики и таблици. На стр. 3 (от общо 20) е представена графика на новите и дългосрочните приоритети, на която ясно се вижда, че за ОСП през настоящия период са заделени малко над 0,4% от БНД на ЕС, докато в таблицата на стр. 18 са посочени изрично с цифри 3,7%. Разминават се и данните за кохезионна политика – от близо 0,4% от БНД в графиката до 3,5% в таблицата. Сега уважаемите читатели могат да преценят сами кой вариант на грешка повече им допада – дали разминаващите се показатели са изчислени по различен начин (с нещо включено в първия и изключено във втория), дали са ползвани разминаващи се варианти на прогнози от различни институции (периодът още не е завършил), дали източникът на информацията е един, но от различни периоди (да речем от преди година и от преди 6 месеца) или просто някой е оплескал графиката и начертал малко по-длъжки линии, че да изглежда намаляването на средствата за новия програмен период по-значимо. Защото намаляване на средствата за ОСП (пак в относителна стойност и отново – браво, познахте – спрямо БНД) наистина се предвижда – за ЕС като цяло от 0,37% от БНД до 0,32% от БНД (ползваме таблицата, по графиката можем само да гадаем за колко точно става въпрос, пък ако тя е по-вярна – Господ да ни е на помощ и чиновниците от Брюксел), за кохезия – от 0,35% до 0,33%.

За България обаче орязването на заделените  средства за ОСП като относителен дял е доста по-сурово – от 2,14% до 1,52% (пак от БНД), или реално над една четвърт.

Друг недостатък на краткия графично-табличен вариант на бюджета е липсата на мотиви за промените в стойностите през следващия програмен период в сравнение с настоящия, които далеч не са еднакви за държавите-членки. Най-ясно това личи в таблицата за вноските в бюджета на ЕС, които заради напускането на Великобритания ще нараснат повсеместно., средно с около 50% до 2027 г. Изключенията обаче са големите вносители – ако за Германия се предлага вноската да нарасне от 25,48 млрд. евро средно за периода 2014-2020 г., до 34,98 млрд. евро през 2027 г., то за Франция увеличението е от 20,49 млрд. до едва 23,06 млрд., а за Италия е почти символично – от 14,91 млрд. до 15,25 млрд. евро. От ЕК предлагат вноската на България да нарасне от 460 млн. евро средно за периода 2014-2020 г. до 710 млн. евро през 2027 г. Страната ни обаче е сред малкото, които след 8 години ще внасят повече от 1% от БНД в съюзния бюджет – 1,05%, колкото и Естония, отстъпвайки само на Литва, която тогава ще трябва да се раздели с 1,11% от БНД. Групата допълват Хърватска (1,01%) и Малта (1,00%). За останалите държави-членки размерът на вноската се движи от 0,87% (Италия) до 0,98% (Чехия) при средно 0,92% от БНД за ЕС като цяло. И да се върнем на математическото упражнение с БНД – ами ако показателят за България вземе, че се срине, пък дори само леко да се понижи? Ще ни вдигнат ли още повече процента, който трябва да внасяме, за да удовлетворим чиновниците в Брюксел с планираните 710 млн. евро? А ако пък родният БНД се окаже над прогнозите на ЕК през 2027 г., от Брюксел ще се задоволят ли с процента, или ще си изискат заложените 710 млн. евро? И се благодарим, че все пак тук са посочени конкретните цифри, а не само процент спрямо БНД, осигурявайки малко твърд материал за размишления.

Като цяло съкратеният вариант на проектобюджета на ЕС поставя повече въпроси, отколкото отговори предоставя, създава повече неясноти и предполага усилна дейност за превръщането му в работещ механизъм. В съответствие със заключенията от заседанието на Европейския съвет от 20 и 21 юни 2019 г. споразумение по него трябва да бъде постигнато преди края на годината. От ЕК споделят твърдото си убеждение, че придържането към този график е от съществено значение за стотиците хиляди студенти, земеделски стопани и изследователи в цяла Европа, както и за всички останали, които се ползват от бюджета на ЕС. С така представената работа – на какво ли основание ...

В новия проектобюджет на ЕС до 2027 година агросубсидиите за България се орязват от 2,14 на 1,52% от брутния доход
11202

Последни материали
Виж
Агробизнесменът за 2019 г. е Станчо Станчев
Оценка
Остър недостиг на технолози в леката индустрия във Варненско
От 600 хил. на 800 хил. евро се вдигат субсидиите за винарните
От 2020 година ще се плаща на лозарите да прибират гроздето зелено
Предстоящо
Форум с европейско участие за иновациите в храните
Голяма част от средствата са предназначени за реклама на 6 ключови външни пазара
Отпускат над 200 милиона евро за реклама на селскостопанската продукция на ЕС
Предстоящо
На 28 и 29 ноември в Пловдив НАЗ организира деветият национален семинар
Свързани материали
Виж
Агробизнесменът за 2019 г. е Станчо Станчев
Голяма част от средствата са предназначени за реклама на 6 ключови външни пазара
Отпускат над 200 милиона евро за реклама на селскостопанската продукция на ЕС
Статистиката опровергава всеобщото мнение за ръст на употребата им
Продажбите на пестициди в Германия удариха десетгодишно дъно
След дъждовете
Нови акции по залесяване в Югозападна България
Дъждовете със стопанско значение бяха решаващи за развитието по области
Топлото време съживи късните есенници в Украйна
Клуб Инвестор
Цифровизацията в земеделието ще донесе повече печалба в сектора
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам