Добър ден на Димитровден!
През тази и предишните седмици един въпрос не може да си намери отговора. Свързан е със зърнопроизводителите и министъра на земеделието. В петък НАЗ отново заговори за протести. Не са се отказали, значи, само са забавили заради поредица от вътрешни и външни събития, които ангажираха напълно вниманието на премиера Желязков. А за капак, отвъд океана дойде и новината за „Лукойл“. Е, въпреки националните проблеми, министър-председателят трябва да намери време за зърнопроизводителите, защото те вече само чакат знак да запалят тракторите и да тръгнат към столицата.
Въпросът е защо аграрният министърът не приема да се срещне с асоциацията? Като знаем, че секторът обработва към две трети от земеделската земя в България, отказът изглежда необясним.
Пари, които министерството и държавният бюджет нямат – това ли иска НАЗ? Не.
Да не би зърнопроизводителите да имат политически пристрастия, заради които министърът не желае срещата? Сигурно имат, но не ги изявяват по никакъв начин. Да не би човекът, начело на земеделското министерство, да е приел като тежка обида, че НАЗ иска оставката му? Е, това ще е много себично! Те не искат оставката на Георги Тахов, а искат оставката на земеделския министър заради това, което не прави. Ако някой съветник или вътрешният глас на министъра му говорят да не обръща внимание на асоциацията и да остави времето да приспи исканията им, ще е голяма грешка. Когато си вложил парите и сърцето си в една дейност, която вече не ти носи достатъчно доходи, за да я поддържаш, тогава търсиш причините и ги променяш.
А може би земеделският министър смята, че не е работа на една асоциация да му налага да приема определено законодателство? Може би си мисли, че зърнопроизводителите надскачат ръста си? Като че ли това звучи най-правдоподобно.
Земеделският министър вече е свикнал браншовиците да искат от него пари, лични услуги или изглаждане на някой норматив. Досега той намира начин да ги удовлетворява, за да е мирно и спокойно. И сега изведнъж идват исканията на НАЗ, които преминават отвъд парите и се прехвърлят на терена на земеделските политики. Това е невъобразимо! Не се вписва в матрицата.
Както виждаме напоследък, управляващата коалиция си пусна лисица в кокошарника, която поставя в зависимост независимите до преди години власти, управлява ги под опашката си и малко по много руши демокрацията. Доскоро исканията на НАЗ не биха били неприемливи за кой да е земеделски министър. Напротив дори. Защото
земеделците знаят най-добре кое ги спъва.
Те искат да направят кооперативи, каквито има хиляди в Европа, но не и у нас. Искат да отговорят на падащия борсов пазар с по-големи количества продукция като напояват, за да намалят загубите си. За тях е важно създаването на браншови организации по правила, за да може заедно и справедливо да бъде осигурено по-устойчиво бъдеще на отрасъла. Искат да инвестират в технологии и в поливни системи, което не може да стане, ако всяка година сменят парцелите, които обработват.
Ако исканията им се изпълнят, това би създало
два центъра на власт. Единият – Министерството на земеделието, другият – Аграрната камара,
която обединява всички производители от различни сектори. Тогава решенията за земеделските политики няма да се взимат от един кабинет на четири очи, а ще се решават в заседателна зала, с разговори и с аргументи. Това иска НАЗ и това не иска МЗХ, заедно с други браншовици, които имат пряк достъп до кабинета на министъра и които, за разлика от зърнопроизводителите, нямат проблем да се срещнат с него. По тази причина земеделците са тежко разделени и вина за което носи и поведението на министъра.
Ако земеделците бяха обединени и по-силни, нямаше да допуснат например това, което видяхме в доклада на инспектора от Агенцията за държавна финансова инспекция за дейността на „Напоителни системи“ – клон Черно море. За него написахме тази седмица – виж ТУК. В доклада прочетохме, че за да спасят продукцията си, няколко фермери са черпили незаконно поливна вода от деривацията Цонево-Девня, която се стопанисва от „Напоителни системи“. По деривацията водата стига до индустриални предприятия, които могат да я потребяват, защото имат право на водоползване, издадено от съответната Басейнова дирекция. Въпросът е защо „Напоителни системи“ не е получило същото право, най-малкото, за да оправдае наименованието си?
Защо индустриалните предприятия имат право на водоползване, а на земеделците е отказано,
като се знае, че според Закона за водите привилегията за доставка на вода е първо на гражданите за питейни нужди, после на земеделците за напояване и едва след тях идва промишлеността. Защо ползвателите – фермери са принудени нерегламентирано да отклоняват вода за напояване?
И още нещо. Нормално ли е в последния доклад за дейността на „Напоителни системи“ да четем, че сред най-големите клиенти на държавната фирма са индустриални предприятия като „Солвей соди“, АЕЦ „Козлодуй“, ВиК Шумен, ТЕЦ „Бобовдол“, „Софийска вода“, „Топлофикация Плевен“, „Провадсол“. А между тях само пет земеделски фирми – три с един и същ собственик/съдружник в област Пловдив, още една в същата област и едно дружество в Шумен.
НАЗ може да има към министъра и неприемливи искания като например дерогация за временно използване на неоникотиноиди, защото срещу тези продукти твърдо стоят пчелари и биологични производители. Но за това са срещите – да се изясни кое може и кое не може.
Само че среща няма. Отказана е срещата с организацията, която е доказала, че и сама, без съмишленици, може да свали министър (Симеон Дянков, 2013 г.). Но тук
въпросът не е в оставката на кого и да е.
Оставките са лесни и не са от полза за никого. Тук всичко опира до уважение към исканията на един важен сектор, който се опитва да намери надежда за бъдещето си. И министърът трябва да направи възможното тя да се състои, дори и никак да не му се иска. Най-малкото заради това, че и той като другите министри е положил клетва, че „във всичките си действия ще се ръководи от интересите на народа“.
Развръзката предстои и няма да изпуснем поглед от нея.
