Сидератните култури не само обогатяват почвата с хранителни вещества и подобряват нейната структура, но притежават още един голям плюс – позволяват лесно и просто да се осъществява сеитбооборот на много малки участъци. При правилна сидерация е възможно едни и същи култури, без смяна, да се отглеждат на постянно място, без да изтощават почвата. За целта е важно да се познава съвместимостта между сидератните и зеленчуковите култури.
Съвместимост между сидерати и зеленчуци
Изборът на сидерат трябва да бъде съобразен както със следващата култура, така и с вида и качествата на почвата. Ако растенията имат потребност от азот, тогава се сеят бобови култури, чиито корени образуват колонии от азотфиксиращи бактерии. За разрохкването на уплътнената почва ще помогнат зърнените – те имат мощна коренова система, а могат да се справят и с проблемите в наводнените участъци. При наличие на много плевели се сее ръж, защото тя потиска успешно всички „съседи“. Белият синап, маслодайната ряпа, невенът и латинката (настурция) не само ще се справят с теления червей и нематодите, но ще оздравят и почвата.
Не е допустимо да се сее бял синап като сидерат на участък, където се планира следващия сезон отглеждане на зеле или друга култура от семейство кръстоцветни.
Доматите, пиперът, краставиците, патладжанът, тиквичките, морковите и тиквите се развиват добре след всички сидератни култури, но имат своите предпочитания:
– доматите и патладжанът харесват еднакво всички сидерати;
– краставиците, тиквичките, пиперът и тиквите харесват най-много ръж, овес, лупина, маслодайна ряпа, грах, синап, рапица, фацелия, глушина, комунига;
– морковите имат предпочитания към маслодайната ряпа, белия синап и рапицата.
Всички видове зеле, репичките и ряпата имат абсолютна непоносимост към кръстоцветни сидерати – синап, рапица и маслодайна ряпа. Предпочитания им са към лупина, фасул, соя, леща, грах, нахут, елда, люцерна, комунига, детелина, глушина, секирче, фацелия и зърнени.
Фасул и грах е недопустимо да се отглеждат след всички бобови сидератни култури – лупина, грах, фасул, леща, соя, нахут, люцерна, детелина, комунига, глушина. Най-добре се развиват след бял синап, маслодайна ряпа и рапица. Бобовите сидерати обаче са идеални предшественици за картофите.
Лук не може да се отглежда след царевица и слънчоглед, но лупина, глушина, овес, ечемик, фацелия, синап , рапица и детелина са сред най-предпочитаните сидерати-предшественици.
Чесънът не понася бобовите култури и отглеждането му след сидерати, принадлежащи към това семейство е невъзможно. Съвместимо е само отглеждането му с фацелия и бял синап.
