Ако администрацията иска да насърчи фермерите да инвестират в енергийни проекти, насочени към рециклиране на суровините и използването на безотпадни технологии, каквато е световната практика, то в следващата половин година експертите в министерството на земеделието трябва да си научат урока и да залегнат сериозно над подготовката на стратегиите за следващия програмен период. Този извод се налага от междинната оценка по изпълнението на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., която е одобрена от Европейската комисия и чийто пълен доклад е качен на страницата на министерството на земеделието в началото на октомври.
Докладът ясно показва пълната незаинтересованост на земеделските стопани към пети приоритет от ПРСР, свързан с изпълнението на индикатора „Брой на инвестиционните операции в енергоспестяването и енергийната ефективност и енергия от възобновяеми източници (по мерки 4.1, 4.2 и 7.2)“. Със сигурност тази незаинтересованост се дължи на изискванията при кандидатстването, поставени от администрацията, които по никакъв начин не насърчават бизнеса да кандидатстват за европодпомагане, свързано с така наречената „кръгла икономика“.
В междинната оценка ясният извод сочи, че „поради ниския интерес от страна на кандидатите по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ към инвестиции във ВЕИ вместо заложените 148 инвестиционни проекта, които е трябвало да бъдат изпълнени до края на 2018 г., са достигнати едва 48 операции, или 32 % от междинния показател, който администрацията е заложила.
По единствения изпълнен от пети приоритет показател „Земеделски и горски земи под управление с цел намаляване на емисиите на парникови газове, въглерод и/или амоняк, преминаващи към по-ефективни напоителни системи (мерки 4.1, 4.3, и 10), спрямо заложената междинна стойност от 11 хил. ха, към 31 декември 2018 г. е налице почти двойно изпълнение, което обаче се дължи основно на поети ангажименти по мярка 10 „Агроекология и климат”, където обхванатите площи възлизат на 30 хил. ха.
Междинният показател „Общо публични разходи“ в рамките на този приоритет предвижда към края на 2018 г. да са разплатени 134 826 572 евро публични разходи, като резултатите към 31 декември 2018 г. показват 21% изпълнение въз основа на 27 675 636 евро изплатени разходи, основно по мярка 10 „Агроекология и климат”, мярка 4.2 „Инвестиции в преработка, маркетинг на селскостопански продукти” и мярка 4.1”Инвестиции в материални активи”, сочи междинната оценка по това изпълнение.
При шести приоритет за инвестиции в общините страната ни също критично изостава, като основните причини за това са политическите намеси след изборите за местна власт, които видимо оказват въздействие по изпълнението на проектите, се посочва в междинната оценка.
Заложената междинна цел по отношение на индикатор „Брой операции, подпомогнати с цел подобряване на основни услуги и инфраструктура в селските райони (мярка 7)“ е да бъдат завършени 235 проекта, но според отчета към 31 декември 2018 г. е отчетено изпълнение едва 43 проекта, или 18% от заложеното, на база получили междинно или окончателно плащане.
За индикатора „Общо публични разходи“, министерството е заложило към края на 2018 г. да бъдат одобрени проекти за 203 788 857 евро, а реално платените са 13 795 628 евро, което е едва 7 % изпълнение на заложената цел. Въпреки всички предприети мерки от страна на УО на ПРСР и ДФЗ-РА, и огромният наличен брой договори (над 500 бр. по подмерки 7.2 и 7.6 - за над 470 млн. евро публични средства – двойно над заложената междинна цел), поради спецификата на мерките и задължителното провеждане на процедури по ЗОП, под 10% от тях са получили междинно или окончателно плащане към края на 2018 г.
Изпълнение се отчита само по мярка 19 за проекти на местните инициативни групи, сочи междинната оценка.
Заложените параметри в програмата изискват към края на 2018 г. от Подхода „Лидер” да бъдат договорени всички стратегии за местно развитие, и да бъдат обхванати поне 1 370 000 жители на територията на селските райони на страната. Резултатът към 31.12.2018 г. показва изпълнение на 120 %, която цел е валидна и до края на прилагане на програмния период.
Основните причини за изоставането в общинските проекти са посочени в доклада и показват ясно къде в бъдеще да се насочат усилията, така че да има приемственост след изборите за кметове. Според експертите от министерството основните фактори, обуславящи наличието на риск от неизпълнение на целите са следните:
А) Промени в политическата среда и необходимост от адаптация на нуждите и гъвкавост – настъпилите неколкократни промени в изпълнителната власт в годините от началото на програмния период води до нестабилност в изпълнението и понякога до забава в предприетите действия по изпълнение на приоритетите. Дори само едно забавяне в стартирането на даден прием по мярка от Програмата, вследствие на временна политическа нестабилност отлага експоненциално във времето цялото изпълнение на даден приоритет.
Б) Забава при процедурите за избор на изпълнители при обществените поръчки – обжалване на решенията на възложителите по обществените поръчки, което забавя сключването на договори с изпълнителите и съответно забавя изпълнението на проектите. Това е основен проблем, който е извън възможностите за интервенция на УО на ПРСР.
Финансовото изражение е потенциална несигурност от навременно усвояване на над 600 млн. евро, разполагаеми по Мярка 7 от ПРСР – или това е една четвърт от заделения бюджет за целият програмен период.
По отношение на неизпълнението по всички мерки от ПРСР администрацията сочи като причина все още продължаваща стагнация по отношение на набавянето на собствено финансиране от страна на бенефициентите по ПРСР.
По третия приоритет за късите вериги на доставка междинната оценка също показва проблем с частично изпълнение на заложените цели.
Заложената междинна цел по отношение на показател „Брой на земеделските стопанства, получаващи подпомагане за местни пазари и (мярка 16.4) и групи на производители (мярка 9) (област с поставен акцент 3A)“ е изпълнена частично. Към 31 декември 2018 г. са одобрени 7 заявления за подпомагане по мярка 9 „Създаване на групи/организации на производители“, което е 7,8 % от заложената цел. Мярка 16 „Сътрудничество“ не е стартирала към 31.12.2018 г. Въпреки това, плащания по М.9 са получени към 31.12.2018 г., като подпомогнатите организации на производители са 114.
По отношение на индикатора „Брой операции подпомогнати по мярка 4.2 за преработка и маркетинг на зеделска продукция“ планът на показателите предвижда към края на 2018 г. да са приключени общо 90 проекта с получено междинно/окончателно плащане, като към 31 декември 2018 г. те са 74, което представлява 82 % от заложената цел.
По отношение на междинната стойност на показателя „Общо публични разходи“ в размер на 63 316 102 евро към 31 декември 2018 г. е налице изпълнение 58 % или реализирани 37 038 123 евро. От тях, сума в размер на 3 210 796 евро публични средства представлява плащания по извършени от бенефициентите дейности през 2018 г., които не са декларирани към 31.12.20118 г., а през календарната 2019 г.
В изводите, посочени в доклада, се вижда, че ключово изискване за отчитане на постигнати стойности на индикаторите е наличието на реално извършени дейности и поне междинни плащания по проектите. Както може да се види от таблицата, към 31.12.2018 г. постигнатите стойности на индикаторите са сравнително ниски на фона на големия брой сключени договори и проекти в изпълнение. След момента на сключване на договорите, както УО на ПРСР, така и ДФЗ-РА почти не разполагат с административни ходове за съкращаване на сроковете за изпълнение – т.е. активността на бенефициентите е от решаващо значение за навременното отчитане на постигнатите стойности на индикаторите.
Предварителното условие „G4) Обществени поръчки: наличие на уредба за ефективното прилагане на законодателството на Съюза за обществените поръчки в областта на европейските структурни и инвестиционни фондове“ не е изпълнено към момента на одобрение на ПРСР 2014 – 2020, и това възпрепятства своевременно обявяване на прием, по който кандидатите са възложители по реда на ЗОП за избор на изпълнители по проектите си.
По втори и четвърти приоритети на ПРСР администрацията отчита пълно изпълнение на заложените цели.
Предвидените междинни стойности на показателите по този приоритет са изпълнени – тук съществен принос оказват подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства”, подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” и подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“.
Заложената междинна цел по отношение на показател „Брой на земеделски стопанства с подпомагане от ПРСР за инвестиции в модернизация (М 4.1) и млади земеделски стопани, подпомагани по линия на ПРСР (област с поставен акцент 2Б)” е надхвърлена с 1 654 бр. заявления, като сумата от 3 294 стопанства е базирана на проекти с получени плащания по 4.1, 6.1, 6.3, както и втори плащания по мярка 112 от предходния програмен период, които се финансират чрез бюджета от настоящата програма. Към 31 декември 2018 г. преизпълнението по тази цел е 201%.
Междинната стойност на показателя за „Общо публични разходи“ към 31.12.2018 г. също е преизпълнена двойно, въз основа на 195 млн. евро разплатени средства.
При четвърти приоритет междинният показател „Общо публични разходи“ към 31.12.2018 г. е преизпълнен почти двойно на база 387 млн. евро изплатени публични разходи. Изпълнението на показател „Земеделска земя, обхваната от договори за подпомагане по М 10, М62 1 и М 12 с цел опазване на природните ресурси“ е с двойно преизпълнение, като заложената цел по отношение на обхванатите площи е 362 хил. хектара, а подпомогнатите площи към 31.12.2018 г. възлизат на 782 хил. ха.
При стартиране на Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ са предприети всички действия, като мярката е стартирана още през септември 2017 г., като се очаква да допринася предимно към изпълнението на финансовият показател. Към 31.12.2018 г. постъпилите заявления за подпомагане са обработени от ДФЗ – РА, като до края на същата година са извършени и плащания по мярката.
Стартиране на Мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“. През 2017 г. са признати 23 гру групи и организации на производители, а през 2018 г. – допълнително 27 групи и организации на производители, като всички тези групи са потенциални участници в подпомагането по Мярка 9.
Усилията на Управляващият орган за популяризиране на мярката довеждат до положителен резултат. В периода на прием са подадени 38 проектни предложения. Общият брой на земеделските производители, членуващи в тези групи и организации на производители е 406 броя, което значително надхвърля планирана междинна стойност на индикатора от 90 земеделски стопанства.
Подготвено и изпратено 4-то изменение на ПРСР 2014-2020 се прехвърлят средства от подмярка 4.3 към подмярка 4.2 с цел да се компенсира недостига на финансови средства за постигане на заложената междинна стойност на индикатора „Брой операции подпомогнати по M4 "Инвестиции във физически активи" за преработка и маркетинг на земеделска продукция.
В резултат от предприетите мерки се забелязва постигнат значителен напредък в изпълнение на индикатора „Брой операции, подпомогнати по М4 „Инвестиции във физически активи за преработка и маркетинг на земеделска продукция“. Към края на 2017 г. постигнатата стойност е 10%, а към 31 декември 2018 г. стойността на индикатора е вече над 75%, и надхвърляне на рисковите стойности до края на 2018 г.
На база изпълнението към края на 2018 г., УО на ПРСР счита, средствата от междинните плащания за приоритет 3 няма да бъдат блокирани, поради елиминиране на рисковете по два от трите индикатора, и изпълнение на междинните стойности на Рамката за изпълнение. Поради изпълнение на финансовият показател под 65% обаче, би следвало прехвърляне на средствата от резерва (16 462 777 евро от ЕЗФРСР) към приоритет, изпълнил показателите си.
Мерки, предприети от фонд „Земеделие“ за преодоляване на изоставането по мерките, които посочихме по-голе.
Разплащателна агенция е ускорила обработката на процедурите по ЗОП - предварителна проверка и последващ контрол. Средната продължителност на произнасяне при последващ контрол е намалена до 5 работни дни. С цел по-добра и последователна комуникация с общините бяха определени експерти, които при необходимост да дават методически указания по възникнали проблеми и казуси. Значително е ускорена и обработката на заявки за плащания.
С цел ускоряване изпълнението на проектите в договорите за безвъзмездна финансова помощ с бенефициентите е предвидено задължение за стартиране изпълнението на проектите не по-късно от 6 месеца (за кандидати възложители по ЗОП) от момента на извършения последващ контрол от РА върху обществената поръчка за избор на изпълнител по проекта. От друга страна за бенефициентите, които вече са избрали изпълнител по договорите, се изискват документи, доказващи стартирането на дейностите /протоколи, фактури, плащания към изпълнител и др./, като по този начин се гарантира, че е стартирало изпълнението на проекта и Разплащателна агенция има увереност, че се извършват реални дейности по същия.
Осигуряване на безлихвени заеми за финансиране изпълнението на проектните предложения
Като част от стъпките по Плана за действие по инициатива на УО е разработено и прието от Министерския съвет на Република България постановление, с което се отпускат временни безлихвени заеми от централния бюджет на общините за финансиране на разходи за междинни и окончателни плащания по одобрени проекти по ПРСР 2014 - 2020 г.
Засилване на комуникацията, организиране на съвместни разяснителни срещи и предоставяне на консултации към бенефициентите
В началото на 2018 г. в различни части на страната се провеждат кръгли маси с всички бенефициенти - общини по подмярка 7.2, които се финансират по мярка „Техническа помощ“. В рамките на тези срещи на бенефициентите са предоставяни таргетирани консултации във връзка с техните специфични проблеми и съвети относно най-често допусканите грешки при провеждането на обществените поръчки.
Към момента УО на ПРСР реалистично очаква, че резервът за приоритет 6 (42 651 124 евро от ЕЗФРСР) ще се наложи да бъде прехвърлен към друг приоритет, изпълнил междинните цели.
Също така УО на ПРСР очаква, че поради съгласуваният със службите на ЕК план за действие, предприетите действия ще бъдат взети предвид, и няма да се налагат корекции или временно спиране на средствата по приоритетите, неизпълнили показателите от Рамката за изпълнение.
