Малко преди края на стопанската година, която приключва в края на септември, зърнопроизводителите не са големи оптимисти за доходите, които ще постигнат от реализацията на продукцията си. „Особено тежко е състоянието при слънчогледа, където добивите на места тази година се сринаха между 100 и 200 кг от декар“, посочи за Синор.БГ Ангел Вукодинов, производител от Съединение и бивш председател на Националния съюз на зърнопроизводителите.
Картината със слънчогледовата реколта в Южна България, където жътвата е пред края си, е шарена. Заради различната степен на валежите на места има и добри добиви, но общата картина в Хасковско, Пловдивско и редица други места от страната отбелязват критично ниски добиви от маслодайно семе.
В същото време преработвателните заводи поддържат доста ниски изкупни цени, което е необяснимо на фона на световните котировки.
Докато миналата година цената на тон слънчоглед падна до 580 лв. за т, сега офертите са още по-ниски и варират между 530 и 540 лв. „Наблюдава се продължително задържане на цените, което при тези добиви ще стопи печалбата на всеки от нас“, обясни Вукодинов. И добави, че при подобна политика спрямо фермерите като нищо през следващите години площите със слънчоглед ще бъдат рязко намалени.
„Не само аз, но и много мои колеги не желаем да сме роби на системата, още повече че заради климатичните промени отглеждането на маслодайното семе става все по-рисково занимание“, мотивира се Вукодинов.
Проблемът е, че ако площите със слънчоглед в страната намалеят, до няколко години изградените преработвателни мощности ще започват да изпитват дефицит на суровина и от износител на слънчоглед страната ни ще се превърне във вносител. Неслучайно от 3 милиона тона преди няколко години реколтата от слънчоглед тази есен ще падне до 1,7 млн. и това вече дава сигнал бизнесът да се замисли, предупреждава експертът.
Колкото до доходите на стопаните от пшеница, там земята все пак се отблагодари и въпреки тежкото начало със суха есен и поникване на зърното едва на Нова година, стопаните прибраха качествена реколта с добри добиви. „Веднага след жътвата имахме добри очаквания, защото търговията потръгна и то при по-високи изкупни цени от миналогодишните, но напоследък пазарът се затвори и точно преди сеитбата хората не могат да реализират добри доходи за началото на кампанията“, каза Вукодинов.
На този етап не може да се прогнозира как ще се развие търговията с царевица, защото има доста преходни запаси и едва ли цените ще бъдат благоприятни за стопаните.
Сред колегите си Ангел Вукодинов е известен с адекватните си предложения по отношение на политиките, които трябва да се водят за борбата с климатичните промени. Още преди три години, когато летните жеги се превърнаха в тенденция, голяма част от представителите на бранша подеха инициатива за нов подход по отношение на напояването и пестеливото използване на водните ресурси.
Втора година влагозапасяемостта на почвата в Южна България критично намалява. Това се повтаря и тази година въпреки валежите през април, май, юни и до средата на юли. Два месеца от тогава не е валяло, а до десетина дни ще започне и със сеитбата на пшеницата в Южна България.
„С рапицата почти приключихме, но ако не паднат валежи, има опасност като миналата година тя да не поникне“, отбелязва зърнопроизводителят.
Сегашното ръководство на асоциацията има надежди, че при обсъждането на бъдещите политики след 2020 г. министерството на земеделието най-после ще обърне после ще създаде адекватна система за възстановяване на поливните съоръжения в страната, като освен на европейско финансиране ще разчита и на подпомагане от бюджета.
