При проверките на фонд „Земеделие“ и агроведомството през миналата година разминавания в парцелите и нарушения при заявените зеленчуци са открити върху 4 780 парцела с близо 30 000 декара площ (или 3 хил. хектара). Това е съобщила зам. министърът на земеделието Вергиния Кръстева пред участниците в Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство, проведен вчера в агроведомството. По този повод от бранша настояха от схемите за подпомагане да се премахнат плодове и зеленчуци, които не се преработват от консервните заводи, с идеята че по този начин ще бъде осигурена суровина за индустрията.
Това предложение обаче не е прието и схемите се запазват в сегашния си вид, е съобщила по време на заседанието министърът на земеделието Десислава Танева. Нейното обяснение било, че в „настоящия програмен период към днешна дата няма възможност за промяна на бюджетите по схемите“.
„Най-добрият и справедлив подход е да има убеденост в еднаквия подход към всички производители. До новия програмен период имаме две години работа по програмирането му. Първата стъпка беше представеният миналата седмица с анализ на състоянието на селското стопанство, изготвен от Институт по аграрна икономика, който в момента се дебатира“, посочи още министър Танева. По думите й, България е страната от всички държави-членки в Европейския съюз, които прилагат обвързана подкрепа с толкова схеми и в такъв висок размер. И припомни, че в останалите страни тази помощ е значително по-малка.
За да се пресекат обаче схемите с недействителните полета, чертани само за да се получават субсидии, зам. министър Кръстева обясни, че е направена промяна в наредба 3, така че заявената култура да съответства на начина на трайно ползване на физическия блок.
Всичките 4 780 парцела ще бъдат проверени допълнително на място. Другата стъпка е към нови инспекции на място, свързани с риск-анализ, който се изготвя в Държавен фонд „Земеделие“. При обвързаното подпомагане на плодове и зеленчуци през миналата година проверките на място са били 5%. През тази година тези проверки са завишени върху 20% от заявените площи, посочи Кръстева.
„Със заповед на министър Танева се извършиха и допълнителни проверки по отделни критерии. Един от тях е да се направи извадка на културите, при които има нарастване спрямо предходната година. Друг критерий е за кандидати, които са отглеждали едни култури, след това се ориентират към друго производство. Целта на тази проверка е да се извърши контрол по отношение на реколтирането“, категорична бе Вергиния Кръстева. По думите й, с тези мерки се покриват около 50% от заявителите. Проверява се също дали трайните насаждения са започнали плододаване и дали няма изсъхнали дървета.
Като обясни, че това са рискови критерии, зам. министърът добави, че ако се установи, че върху полетата няма зеленчуци, няма да има и плащане по конкретното заявление.
По време на заседанието заместник-министър Чавдар Маринов представи анализ на разпределението на заявените площи с плодове. Данните показват,че при всички заявени за подпомагане култури не се наблюдава сериозна динамика спрямо 2018 г. Общо заявената площ с плодове през 2019 г. е 33 474 ха (или 334 740 декара), което е с 0,52% повече. С най-високи променливи разходи на декар при плодовете са ябълките, крушите и черешите, а с най-ниски – ягодите, десертното грозде и кайсиите.
„На база на изнесените показатели и направените изчисления при плодовете не са открити големи разлики в дела на подпомагането по обвързаната подкрепа спрямо разходите за производство и нормата на рентабилност“, каза заместник-министърът. Той подчерта, че към момента няма икономически мотиви от промяна на досега съществуващите схеми. „Това твърдение се подкрепя и от факта, че въпреки, че при малините, ягодите и крушите се отчитат най-високи стойности на променливи разходи, при същите видове плодове са отбелязани и най-високи нетни приходи и съответно най-висока рентабилност“, каза още той.
При зеленчуците общо заявените за подпомагане площи през 2019 г. са с 6,7% по-малко в сравнение с 2018 г.
Значително намаляват заявените площи с картофи - 34% или почти 4 000 ха, моркови с около 400 ха и лук – 900 ха. Увеличават се площите с домати – полско производство - 1 100 ха, краставици – полско производство – 1 000 ха, дини 850 ха и пипер – 242 ха. С най-високи променливи разходи на декар при полските зеленчуци са пипера, доматите и патладжана, а с най-ниски – дините, зелето и морковите.При оранжерийните зеленчуци има незначително увеличаване на заявените за подпомагане площи от 726 ха до 765 ха, основно при пипера – 23 ха.
„По настояване на представителите на бранша ще се засили контролът, упражняван от Държавен фонд „Земеделие“ при прилагане на схемите за обвързана подкрепа в сектора. Целта е подпомагане да получат само земеделските стопани, които са реални производители на плодове и зеленчуци и ги предлагат на пазара“, посочи още зам.-министър Маринов.
Липсата на работна ръка в овощарството и зеленчукопроизводството също е била сред обсъжданите теми. През август предстои да бъде проведе експертна среща с Министерство на труда и социалната политика за предприемане на стъпки за решаване на проблема.
