Одитът върху биологичното производство по предварителни данни от заключителната среща, проведена в края на миналата година, е преминал успешно, което означава, че има шанс страната ни да осигури допълнително малко над 30 милиона евро по програмата за развитие на селските, необходими за подпомагане на бранша през тази и следващата година. Това съобщи министърът на земеделието Десислава Танева на последното заседание на Министерския съвет през 2019 г.
Междинната оценка от Брюксел се очаква да бъде получена в министерство в първите дни на януари, така че администрацията е готова в средата на месеца да започне дебата с бранша за начина, по който бюджетът ще се разпредели по мярка 11 „Биологично производство“ между сертифицираните фермери и тези в преход, посочи още Танева.
Ще припомним, че на последния комитет по наблюдение на ПРСР беше решено 77 млн. евро от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) да бъдат преразпределени към инвестионните подмерки 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски производители“, 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и по мярка 11 „Биологично земеделие“. Парите не бяха усвоени при междинната оценка на програмата, в резултат на което сега ги отчитат като резерв.
До получаването на оценката от евроодиторите от министерството отказват информация за фирмите и сертифициращите организации, които са били инспектирани през ноември 2019 г.
Ще припомним само, че едни от извънредните проверки, разпоредени през есента от министерството на земеделието въз основа на риск-анализ, изработен съвместно с фонд „Земеделие“ и Българската агенция по безопасността на храните (БАБХ), показаха, че при 70 на сто от площите с рапица, кориандър и резене продукцията не е биологична, както е било заявено от фалшивите стопани в декларациите им за подпомагане. Анализите тогава показаха отклонения дори от нормите на растителната защита, които трябва да се спазват при конвенционално произвежданите зърнени култури. И резултатите показаха замърсени проби с недопустими пестициди при 14 сертифицирани биологични производители, при 11 от които резултатите бяха категорични.
От близо 6-хилядите регистрирани биологични производители, които притежават сертификати и които фигурират в регистрите на министерството, риск-анализът в края на миналата година открои 66 фермери, които трябваше да бъдат проверени. Именно сред тях бяха открити и тези 11 производители с фалшиви полета с биорапица, биорезене и биокориандър, за които останалите членове на Българска асоциация Биопродукти дори не са чували да са произвели и един килограм биопродукция за пазара. Много от тях не бяха обявили и задължителното си производство в регистъра на биоземеделците, който спешно трябваше да бъде актуализиран преди последните одити от ЕК.
Предполага се, че тези анализи са представени и на одиторите от Брюксел. Въпросът обаче е как тези нарушители ще бъдат наказани, защото всички те оспорват резултатите на държавните структури.
Проблемите с контрола върху българските биопроизводители бяха установени още през 2017 г., когато одит на Еврокомисията разкри сериозни слабости в работата на частните сертифициращи компании, които имат лиценз от министерството на земеделието да извършват контрола върху биоземеделците. Още тогава Еврокомисията спря парите за сектора, докато администрацията не вземе съответните коригиращи мерки.
По неофициални данни през последните пет години подобни нарушители като тези 11 стопанства, открити при последните проверки, са източили около 50 млн. евро, съставляващи 30 на сто от целия бюджет, предназначен за мярка 10 „Биопроизводство“.
Затова е интересно да се види междинната оценка, която одиторите от Еврокомисията ще представят на министерството през следващите дни.
