За 24-те години от съществуването си производителната кооперация „Хубава Яна“ в софийското село Яна преминава през върхове и спадове, подобно на немалка част от земеделските кооперации в страната. Особеното при нея е, че за разлика от повечето кооперативи „Хубава Яна“ се намира в границите на София-град, което автоматично я изключва от понятието „селски район“. В резултат на това и до днес управата разчита единствено на член-кооператорите си, с чиито усилия са направени всичките инвестиции в техника и недвижимо имущество.
До началото на тази година кооперацията е ръководена от нейния учредител Димитър Маринков, който преди месеци се оттегля от поста и за председател управителният съвет избира агронома Емилия Якимова - с опит не само от работата й в самата кооперация, но и в частния сектор.
„Поех поста с обещанието, че ще успея да запазя размера на стопанисваната от нас земеделска земя, като опазваме природата и инвестираме в нов тип култури“, разказва за Синор.БГ Емилия Якимова. Големият плюс на кооперацията е, че няма дългове към нито един държавен или частен кредитор, но през последните години притежаваната земя започва постепенно да се „топи“ заради продажбите на имоти от страна на някои от наследниците. Терените се смаляват и след строителството на новия завод за преработка на отпадъци на София, строен изцяло върху имоти на кооперацията.
Ако при създаването си през 1995 година „Хубава Яна“ е разполагала с 6 хиляди декара земя, днес декарите са едва 3 600, върху които се отглеждат основно зърнени култури. „Ако сравним нашата кооперация с държави като Холандия, например, чийто опит в областта на земеделието ми е добре познат, ще ви кажа, че там едно семейство спокойно може да стопанисва тези 3 600 декара - и то извън работното си време в края на деня. При нас обаче законодателството ни товари с толкова много задължения, че само за административната работа и отчетите до отделните институции ни трябват поне двама души“, посочва Якимова.
Тя обаче не е от хората, която лесно се плаши от трудностите. Още повече, че има стратегия за развитие, която да пресече негативната тенденция за „обезкървяването“ на кооперацията, получено след продажбите на имоти от наследниците.
„Най-големият ни пропуск досега е, че като кооперация не сме инвестирали в покупка на собствени имоти, а не само със земя на член-кооператорите, така че да имаме свободата за дългосрочно стопанисване и инвестиции в нов тип земеделие“, посочва Якимова. И припомня, че при едногодишните договори, каквато беше масовата практика до момента, наследниците на член-кооператорите във всеки момент могат да се оттеглят, като продадат земята, в резултат на което "Хубава Яна" постепенно остава без основния си земеделски актив - земята.
Днес в кооперацията има 500 членове, които след последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приети миналата година, имат желание да подписват многогодишни договори за наем, а това ще даде сигурност за по-дългосрочни инвестиции, посочва новият председател на кооперацията.
Като климатични и почвени условия селото не може да се определи като добър земеделски район. Земята е от четвърта до шеста категория, слабо плодородна е и затова се отглеждат основно зърнено-житни култури. Някога е имало напояване, но системите са разрушени, а за да правят сондажи сега, са им необходими собствени земи. Затова от 1995 г. досега в района се отглеждат само пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, а в редки години и овес.
„С последните промени в закона за земята започнахме да сключваме 5-годишни договори, които ще ни дадат сигурност за бъдещото ползване. Тогава вече можем да помислим за разнообразяване на културите“, обяснява още Якимова. Кооперацията разполага с подходяща техника за почистване и със складова база за съхранение на зърно, затова и в близките години новият председател има намерение да започне производството на семена за посев. „Плановете ни са постепенно да инвестираме в собствена земя, като наблегнем на оранжерийна или друг вид продукция, която би намерила добър пазар в София – поради близостта ни със столицата“, обяснява председателят на кооперацията.
Хората от Яна се грижат и за опазването на околната среда, като кооперацията си съдейства активно с местната ловна дружинка, която се грижи за популацията на дивеча в региона. „Ограничаваме използването на пестициди, предупреждаме и местните пчелари, когато третираме посевите, което съм сигурна, че е задължение на всеки кооператор в страната“, коментира председателят на софийската кооперация.
Подобно на други напредничави управленци и Якимова смята, че кооперациите са най-добрият начин на съществуване на малките производители, именно затова и хората от „Хубава Яна“ са против изчезването на кооперативното движение от структурата на съвременното земеделие.
„В района имаме и други кооперации като тези в Ботунец и Мусачево, с които, ако в бъдеще се сближим, смятам, че за всички ще бъде много по-лесно да съществуваме. Защото и те като нас започват да страдат от липсата на земя, а оттам все по-трудно ще става да заделяме средства за покупка на нова техника“, смята председателят на „Хубава Яна“. Според нея, ако успеят да се обединят при обработката на земята, тогава ще преодолеят и нарастващите трудности.
„Доскоро ние бяхме сравнително голяма кооперация, затова и разполагаме с достатъчно като брой модерна техника – комбайн, трактори, сеялки. Но с приходите от намаляващата земя постепенно подмяната на машините ще става все по-трудно. „Затова неизбежно би трябвало малки кооперации като нас да започнат да се сдружават, за да намалят разходите си и да станат взаимно полезни“, заключава Якимова.
Като агроном, която е работила в частния сектор, и Емилия Якимова вижда негативите от липсата на електронно управление, което пречи на нормалната работа във всяка една кооперативна или друга структура в страната.
„Тази година фонд „Земеделие“ уж беше дал възможност да правим за първи път очертаването електронно, но накрая ни посъветваха по-добре да не пробваме, защото при евентуални грешки не можем да се коригираме, което за мен е необяснимо“, коментира Якимова. Като съвременен мениджър и тя смята, че 90 процента от административната дейност в страната може да се електронизира, каквато е практиката в Европа. Това, на което бизнесът единствено може да разчита на този етап, е консултантската помощ от Централния кооперативен съюз, откъдето се дава актуална информация за законовите промени в сектора.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
