За намаляването на нитратите в селскостопанската продукция се използва комплекс от селекционно-генетични, агрохимични и технологични мероприятия. Перспективно е създаването и въвеждането на сортове, отличаващи се с висока ефективност на усвояване на азота от почвата и формиране на реколта с ниски нива на съдържание на нитрати, което позволява не само да се намалят дозите при торене, но и да се предотврати замърсяването на почвата. Отдавна е доказано научно, че някои растения са способни да натрупват по-големи количества вещества, представляващи соли на азотната киселина – нитрати.
Травмирайте доматите и те ще се отблагодарят!
Нитратите са естествени компоненти на всяко растение и в допустими количества не нанасят никаква вреда. Под действието на различни фактори натрупването на нитрати се усилва и концентрацията им се увеличава. От това растенията не се чувстват по-зле, но за човека съществува сериозна опасност – нитритите и нитрозамините, в които се превръщат в процеса на обмяната, могат да станат причина за сериозни заболявания и даже отравяне, особено при децата и хора със слаба имунна защита.
Причини за натрупване на нитрати в растенията
Основната причина е излишъкът от азотни торове. Те допринасят за получаване на по-добра и ранна реколта – колкото повече азотен тор, толкова по-богат добив. Тази “щедрост” се превръща в зло.
Първият практически извод е: внасяме тор само тогава, когато наистина е нужен за нормален растеж и развитие на растенията. Нека реколтата ни не бъде най-щедрата, магданозът не е най-пищен, а краставиците не са най-едри и тъмнозелени, но здравето ни със съгурност няма да пострада.
Какво да сеем през юли след първите зеленчуци!
Основни “врагове” са амониевата и натриева селитра. Карбамидът и амониевият сулфат, както твърди науката, не допринасят за натрупването на прекомерни количества нитрати, когато се използват в разумни количества, посочени в инструкциите. Органичните торове също трябва да се внасят в умерени количества. Пресният оборски тор е също толкова вреден и не трябва да се внася – най-добре е да се използва торфена смес – компост и угнил оборски тор. Птичият тор е необходимо да бъде “зрял” – смесен с двойна доза торф.
Внасянето на азотни торове е важен, но не единствен фактор, влияещ на съдържанието на нитрати в зеленчуците. Един от най-силно действащите фактори са биологичните особености на растенията. Към културите, натрупващи най-големи количества нитрати (повече от 2500 мг/кг) се отнасят зелените зеленчуци (салати, спанак, целина, магданоз) и пекинско зеле.
По-малки количества (1000-2500мг/кг) се натрупват в червеното цвекло, репичките, алабаша. С умерено натрупване (400-1000 мг/кг) се характеризират ранните сортове бяло главесто зеле, праз лук, тиквички и тикви. По-малки количества (100-400 мг/кг) има в късните сортове главесто зеле, краставиците и турнапса (вид ряпа). Най-малки количества се натрупват в доматите, пипера, патладжана, лука, чесъна, граха, фасула и брюкселското зеле.
Съдържанието на нитрати зависи и от сроковете на съзряване на зеленчуците – в ранните зеленчуци, като правило, нитратите са повече.
Важен фактор, влияещ на нивото на нитратите в зеленчуците са климатичните условия – температура, слънцегреене, валежи. Към тези фактори можем да добавим и качествата на почвата – на торфени почви количествата са по-високи.
Оранжерийно отглежданите зеленчуци натрупват по-големи количества нитрати и основната причина се корени в нивата на осветеност.
Влиянието на всички фактори се проявява комплексно, а това затруднява оценката за ролята на всеки един от тях.
Къде се натрупват най-големи количества нитрати?
В разлияните части на растенията се натрупват различни количества нитрати – най-високи са нивата в стъблата, кочаните, дръжките и жилките, а най-ниски в листните пластини, семената и плодовете. В листата на магданоза, целината и копъра съдържанието на нитрати е 50-60% по-ниско от това в дръжките. В листата на бялото главесто зеле са с 30-40% по-ниски от удебеленията на дръжките и с 60-70% по-мако, отколкото в кочаните. На повърхностната част на морковите нитратите са с около 80% по-малко от тези в сърцевината, а при краставиците и репичките обратно – кората е по-наситена с около 70% от вътрешността. При цвеклото нитратите са повече в сърцевината и в краищата на корена. При тиквичките количествата се променят (намаляват) от дръжките към върховете, а при патисоните (вид тиквички) – от периферията към центъра. При картофите най-високи са количествата непосредствено под обвивката, а при дините и пъпешите в недоузрялата част под кората.
Предпазване на растенията от натрупване на нитрати
1. Правилен сеитбооборот и усвояване на хранителните вещества от почвата.
2. Използване на азотните торове в съответствие с агрохимическите свойства на почвата и потребностите на растенията от хранителни вещества.
3. Нежелателно е късното азотно подхранване, защото то потиска развитието, забавя синтеза на захари и сухо вещество, а количествата нитрати се увеличават рязко. Тези зеленчуци не могат да се съхраняват дълго.
4. Внасянето на органични торове и сидерати в необходимите количества и периодично разкисляване на почвата.
5. Поддържане на необходимата влажност на почвата.
6. Засаждане на растенията на оптимално разстояние едно от друго, за да се гарантира необходимата светлина и въздух (особено актуално е за оранжерийното отглеждане).
7. Отглеждане на сортове, които са по-малко склонни към натрупване на нитрати – при късните сортове тенденцията е към снижаване на количествата – пример за това е късното зеле сорт Амагер, при което почти не се откриват.
8. Спазване на оптималното съотношение азот, фосфор, калий, което за различните растения се отличава – зависи от внасянето на други хранителни вещества. За тиквички и краставици е препоръчително съотношението 1:1,5:1,2.
9. Спазване на оптималните срокове за засаждане и прибиране на реколтата. Добре е да се удължават тези срокове – сади рано, но прибирай късно.
Оздравяване на почвата
Да, възможно е оздравяване на почвата чрез засаждане на междинни култури. Люцерната е сред най-предпочитаните, защото е в състояние да извлече нитратите от 4 м дълбочина.
Друг начин е разкисляването на почвата с доломитово брашно – калцият и магнезият, които се съдържат в него направляват процесите на обмяна на веществата в необходимия вид
