Всеки опитен градинар знае, че спазването на общоприетите правила при отглеждането на зеленчуковите култури дава добри резултати. Доматът е плодовито растение, но съществуват мерки, с които може да се “застави” да даде повече плодове. По-скоро може да достигне този максимум, който е характерен за съответния сорт или хибрид. Тази практика се свежда до това, че растенията трябва да се “разболеят”.
Същността се състои в това, че при травмиране на растенията се задейства Законът на живота – всеки жив организъм и при най-малката заплаха за живота има тенденция да остави колкото се може повече потомство, а за доматите това са плодовете им и семената в тях.
Как се осъществява практиката на травмиране (разболяване)?
1. Отделяне на листата и колтуците – това е обичайна практика за намаляване на листната маса и просветляване на растенията. Отделянето на листата трябва да се осъществява без излишен фанатизъм. Съществува практика, при която листата се отделят напълно, но и тя има своите минуси – фотосинтезата е биохимичен процес, при който с помощта на слънчевата светлина въглеродният диоксид се преобразува в органични съединения именно чрез листата, а освен това те изпаряват влага. Не трябва да се забравя и факта, че нитратите се натрупват в плодовете при отсъствие на листа. Оптималното решение е да се отделят само тези листа, които се намират под завръзите. След узряване на плодовете, които са разположени по-ниско, тогава листата могат да се отстранят до следващата китка.
Борба с неприятелите по зеленчуците през юли!
2. Ограничаване на влагата – тук също е важно да не се прекалява. Ако не поливаме растенията малко по-дълго от обичайното, тогава те ще заложат повече цветове, а няма да изразходват сили за нарастване на листната маса.
3. Пробиване на стъблото на растенията – прави се по време на залагане на първите съцветия, като за целта се използва шило или заострена тел. В мястото на пробиване се поставя медна тел или обикновена дървесина (шиш или клечка за зъби). Съществува мнение, че медната тел може да предпази растенията от фитофтороза, но няма сигурни доказателства за това, че тази практика работи, но за стресирането няма съмнение.
4. Огъване на стъблото – ако доматите са израснали достатъчно високи, тогава биха могли да се огънат наполовина, като по средата стъблото се връзва здраво за опората, а върхът се спуска към земята. След това този връх може да бъде привързан отново и растежът на доматите да се насочи нагоре. По принцип тази операция може да се извърши многократно, но при нашите климатични условия плододаването е ограничено. Този начин за стресиране е възможно да се приложи само тогава, когато има по-голямо разстояние между редовете и растенията.
Листно подхранване на пипера за повече чушки!
5. Прищипване на върховете – това включва отстраняване на върховете както на основното стъбло, така и на колтуците.
Тези манипулации може да изглеждат страховити, но със сигурност на растенията няма да се случи нищо лошо, което да застраши съществуването им, но без съмнение, тази практика ще позволи на доматите да достигнат своя максимум в плододаването.