Главестото зеле е много взискателно към почвата и подхранването, защото за сравнително кратък период образува голяма растителна маса. Проблеми могат да създадат и редица болести и неприятели, но често се случва така, че при абсолютно здрави растения зелето не свива глави. За добра реколта е важно да се познават неговите изисквания към условията на отглеждане и сортовите особености.
Причините за този проблем
В някои случаи се оказва “виновно” времето, в други – условията на отглеждане, а в трети – недобро познаване на сортовите особености, но има и ред други особености, които да се знаят от градинарите.
1. Некачествени или неподходящи семена
Семената на зелето запазват кълняемост до 4-5 години, но е важно да се доверим на проверен производител, защото като кръстоцветна култура може да създаде проблеми поради неправилното им опрашване. Възможно е семената да са годни, но пък тогава причината е в неподходящи като сорт и условия на отглеждане.
2. Качествен разсад
Зелето може да се отглежда чрез семена или разсад, който трябва да отговаря на определени изисквания: да бъде здрав и със силна коренова система; да има поне 5 пълноценни листа; да бъде с височина 15-20 см. По-високите разсади се прихващат и аклиматизират трудно, а дребните дават по-късна и слаба реколта.
3. Неподходящо място
Зелето е светлолюбива култура, която изисква подходящо място с целодневно огряване от слънцето, за да може да образува глави. Всички растения, които могат да го засенчват, са неподходящи за съседи. В противен случай зелето ще губи силите си да расте на височина и няма да свива глави.
4. Киселинност на почвата
Зелето има предпочитания към неутрална почва. Ако киселинността рН на почвата е под 6,5, няма вероятност да му хареса и е необходимо да се варува, като се внася доломитово брашно, дървесна пепел и др.
5. Неподходящи предшественици
Ако предшественици на зелето са били събратя от семейство кръстоцветни, то шансовете му да образува глави са малки. Зеленчукът не харесва и тиквовите култури, но бобовите, картофовите и лукът влияят благоприятно на формирането на глави.
Зелето може да се засажда на едно и също място не по-повече от 3 години.
6. Спазване на сроковете за засаждане
Ранните сортове зеле се засаждат през март-април, средно ранното - в края на май и началото на юни, а късното – втората половина на юли.
Схемата на засаждане също е важна, като за ранните сортове тя е 70/30 см, а за средно ранните и късните – не по-малко от 70/40 см.
7. Температурни условията
Зелето е култура, която не обича високите температури. То се чувства най-комфортно при 17-20 градуса. При високи температури формирането на глави се преустановява, както и при ниски.
8. Изисквания към подхранването
Главестото зеле има повишени изисквания към хранителните вещества, тъй като образува голяма органична маса – корени, листа и глави за доста кратко време. Късното зеле усвоява до 80% от азота, 20-35% от фосфора и до 65% от калия.
При подготовката на почвата за засаждане на зелето се внасят около 10 кг/м2 (4-6 т) прегорял оборски тор. Суперфосфатът и калиевият тор е добре също да се внасят преди засаждане. Растенията се подхранват с азотен тор на два пъти – при първото окопаване и около месец по-късно.
9. Изисквания към влажността
Главестото зеле е растение с много големи листа, които ежедневно изпаряват големи количества вода, а тази загуба е нужно да се възстановява постоянно и това е особено актуално в топлите дни. Водата трябва да омокря почвата на дълбочина 30-40 см под всеки храст. Това стимулира формирането на главите.
Разрохкването на почвата е необходимо, защото при поливането се образува почвена кора, която препятства насищането с въздух и зелето престава да расте.
За късното главесто зеле поливането през август и септември е много важно. Въздушната влажност също е от голямо значение. При ниска атмосферна влажност – под 40% листата започват да повяхват и при добра почвена влажност. Затова във фазата на завиване на главите дъждуването е много важно, особено ако е съчетано с кореново напояване с течаща вода.
