С темповете, с които растат заплатите на добрите професионалисти в земеделието, до една-две години ще се изравнят с парите, които получават фермерите в Гърция и Португалия, а знаем, че това са основните дестинации за българското емигранство от селските райони. Това съобщи за Синор.Бг Ангел Вукодинов, земеделски производител от Съединение и бивш председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), коментирайки растящите разходи на българските фермери през последните години.
Вукодинов изрично наблегна на факта, че тези заплати ще се дават освен на трактористите, които боравят с модерна техника, също и за останалите заети в селското стопанство, които имат агрономически или ветеринарни познания, необходими за прилагане на високите технологии. И понеже всеки добър мениджър би искал да разполага с можещи кадри, естествено е перото за заплати все повече да расте в разходите на фермерите.
Като припомни негативния имидж, който непрофесионалните медии създадоха на хората, занимаващи се със зърнопроизводство, Вукодинов за пореден път наблегна на факта, че за 12 години членство в Европейския съюз родните земеделци се оказаха в една от най-неизгодните позиции по отношение и на субсидирането, и на монополно определяните цени на земеделската продукция в европейски и световен мащаб. „От десетилетия знаем, че пет големи компании дирижират пазара на зърнени и маслодайни култури и ако вътрешната политика в агросектора продължава да не отчита този елемент, за всички нас ще стане ясно, че има пробойни в системата за подпомагане, тъй като българските фермери продължават да взимат два и три пъти по-малко субсидии от останалите в Европа“, посочи още зърнопроизводителят.
„Основният мотив за слабото субсидиране досега беше, че разходите за производство на българските фермери били много под себестойността на колегите им в Западна Европа, но нещата с главоломна бързина вървят в другата посока, така че нашата себестойност почти се доближава до тази на германци или италианци“, обясни Вукодинов.
За пример той даде и огромните разходи за гориво, които зърнопроизводителите плащат всяка година. „Ако не сте забелязали, кривата на поскъпването на горивата расте право пропорционална на пика в земеделските дейности. Всяка година в началото на жътвата цените на горивата рязко скачат и като перо в разходите на всеки от нас набъбва жестоко, въпреки че за монопол никой не се наема да говори“, припомни зърнопроизводителят от Съединение.
Именно поради тази причина и печалбите на заетите в зърнения сектор продължават да падат с всяка година. Същото според Вукодинов ги очаква и тази година, защото реколтата от пшеница ще бъде поне с 20 на сто по-ниска от миналогодишната.
Държавата би могла да постави защитни механизми и по отношение на вноса на фуражи, произведени на базата на биотехнологиите, като в същото време стимулира родния бизнес да купува ечемик или шрот, произведени в страната. „За мен е необяснимо защо експертите в храните не направят връзка между генно модифицираните организми ГМО и новите технологии за производство на фуражи, известни като DGS (Dry Grain Sustance), които масово се използват за храна на животните в големите животновъдни ферми“, коментира още Вукодинов. Според него интензивното отглеждане на птици или животни ще премине само към подобни технологии, без да е ясно дали те вредят на човешкото здраве. В същото време такива стари, но ефективни фуражни култури като ечемика например стават бутикови за България, което е необяснимо от гледна точка на здравословното хранене на животните.
„Говори се за мутации сред младото поколение, които се дължат на съвременните пилешки продукти, хранени с ГМО или DGS (Dry Grain Sustance). Ако България иска да запази добро място на световния пазар, тя спокойно би могла да забрани вноса на подобни продукти, като насърчава производството на конвенционалните зърнени култури, суровина за животните“, констатира още зърнопроизводителят от Съединение.
Като съвременен земеделец Вукодинов настоява за дебати именно на подобни теми, тъй като световните тенденции в модернизацията на селското стопанство препускат с главоломна бързина, а българинът не е назадничав и държи да бъде в крак с научните постижения. Важни теми, по които хората от бранша би трябвало да привличат вниманието на обществеността, затова и Синор.БГ ще продължи темата с други колеги, за които бъдещето на българското земеделие не е безпразлично.
