Пролетта е времето, в което всички растения навлизат във фаза на активно развитие. В този период те се нуждаят от подхранване - особено азотното, защото азотът е най-дефицитният хранителен елемент. Известно е, че карбамидът е азотен тор с високо съдържание на активно вещество – 45-47%, но той не трябва да се използва на почви с алкална реакция и при трайно повишаване на температурата на въздуха, защото са налице газообразни загуби на амоняк и се губи ефективността му.
Карбамидът е с по-продължително действие от амониевата селитра, защото след попадане в почвата има различно взаимодействие с нея. Разтваря се от почвената влага, но само част от него преминава през процес на нитрификация, образуваща нитратен анион, който е достъпен за растенията. Друга част попада в микроорганизмите и подхранва метаболитните им процеси, а след отмирането им протича процес на амонификация, следван от нитрификация и чак тогава се получава хранителната форма, която е усвояема от растенията.
За кои растения е най подходящо ранното подхранване, ето защо ще дадем примери с част от плодовете, за които то се прилага.
Малината е култура, която се нуждае от ранно пролетно подхранване с карбамид, като това може да се направи още по време на топящия се сняг. Пропорцията е 1 супена лъжица на 1 квадратен метър. Азотното подхранване може да се направи и след стопяване на снеговете, но преди пролетното окопаване.
При азотното торене е важно да не се пренаторяват растенията. При всички ситуации е по-добре малко недостиг пред излишък.
Ягодата е култура, която може да се подхранва с карбамид както кореново, така и листно. Най-добре е това да стане в ранна пролет и преди окопаване.
При кореновото подхранване се разтварят 30 грама в 10 л вода, а при листното 10-20 грама в 10 л.
При френското грозде под всеки храст се разнася равномерно 20-25 грама карбамид и се окопава.
При ябълката подхранването може да стане с появата на първите листа, като се използва разтвор от 50 грама карбамид в 10 литра вода. Желателно е да се пръска в облачно време или вечер. След 12-14 дни подхранването трябва да се повтори още един път.
Карбамидът може да се внася и в сухо състояние в почвата. За целта се изкопават ямки по периметъра на короната и в тях се заравя сухото вещество, като дозата е 20-25 грама на квадратен метър.
За череша и слива, ако са едногодишни дървета, те не се нуждаят от подхранване, но на втората и третата година се прави сухо наторяване, като карбамидът се внася в пристволните кръгове в норма 20 г на квадратен метър. Почвата се прекопава на дълбочина 15 см. Черешата и сливата се подхранват по аналогичен начин.
Може да се подхранват и листно, като се прави разтвор (50 грама карбамид на 10 литра вода) и се пръска вечер или в облачно време.