Тазгодишната пролетна сеитба в Украйна ще се различава от миналогодишната, при това ще струва по-скъпо на селскостопанските труженици – вместо 40 млрд. гривни те ще трябва да похарчат 60 млрд., пише изданието UkrAgroConsult. Проблемите в Източна Украйна предизвикаха промени в предпочитанията на земеделците. За пръв път през настоящия сезон карбамидът ще изпревари амониевата селитра по популярност, твърдят от изданието. Досега при пролетната сеитба в Украйна селските стопани правеха поръчки за около 1,1-1,2 млн. тона азотни торове, като селитрата бе с най-голям дял. Но тъй като през май миналата година предприятията „Северодонецкое обьединение „Азот” и „Стирол” на Дмитрий Фирташ, намиращи се в района на бойните действия, спряха работа, очакванията бяха през пролетта да се стигне до дефицит на 400 000 тона амониева селитра.
Допълнително през юли 2014 г. Украйна наложи мито от 36% върху вноса на този вид тор от Русия, а заради поскъпващия долар доставките съвсем бяха спрени. Това накара още през миналата година селскостопанските производители да се запасяват с карбамид. „По наши изчисления през 2014 г. аграрният сектор е изкупил 942 хил. тона карбамид при обичайни 400-500 хил. тона. Това е безусловен рекорд и промяна на баланса на потребление в групата на азотните торове”, заяви Дмитрий Гордейчук, директор на компанията „Инфоиндустрия”.
От украинското министерство на земеделската политика и храните предполагат, че нарасналият интерес към карбамида и останалите торове от азотната група е предизвикан не само от недостига на амонячната селитра, произвеждана в химическите заводи в страната. „При сегашната стойност на селитрата карбамидът е по-ефективен, тъй като при малката разлика в цените той съдържа повече азот – 46% спрямо 36% в селитрата”, изтъкна началникът на отдела за общо земеделие, химизация и мелиорация в украинското министерство на земеделската политика и храните Анатолий Рудюк. В момента селитрата се продава на цени между 7 900 и 8 200 гривни за тон, а карбамидът – за 8 600 гривни за тон. Интересът към торовете ще продължи да подгрява цените, като според Гордейчук още през тази седмица търговците ще ги актуализират. „Очакваме от 9 февруари цената на селитрата да достигне 8 200 – 8 400 гривни за тон, а на карбамида – 8 600 гривни за тон”, прогнозира той.
Според източник от Ostchem Holding AG селскостопанските производители и търговците изобщо не се притесняват от повишаващите се цени на торовете. „Не помня през последните години цените за износ да са били много по-ниски от тези за вътрешния пазар. Това стимулира сериозно заводите, чиято дейност е далеч от рентабилната, да правят всичко възможно, за да задоволят нашия селскостопански производител”, подчертава той.
Изплашени от прогнозирания недостиг на азотни торове, украинските земеделци са закупили и рекордни количества амоняк – общо 150 хил. тона. Това даде повод на ръководството на намиращия с в Черкаси завод „Азот” да се похвали с продажбите на продукта. Предприятието е произвело за вътрешния пазар 129,1 хил. тона от препарата, докато през 2013 г. е реализирало едва 37,9 хил. тона. При карбамидно-амонячната смес ръстът е по-скромен – почти 250 хил. тона през 2014 г. при 230,7 тона година по-рано.
При демонстрирания апетит на селскостопанските производители през декември миналата година „Севернодонецко обединение „Азот” пое риска да започне производство на селитра в един от двата си цеха, като количествата на използвания за целта амоняк се доставят ден за ден. В момента заводът изкарва на пазара по 30-35 хил. тона селитра месечно при средно около 55 хил. тона преди спирането на работата заради бойните действия. Ръководството му реши да поднови и производството на натриева селитра с пробна партида от 20 хил. тона въпреки слабото й търсене напоследък, съобщават от химическите заводи Ostchem Holding AG.
По данни на Рудюк през този сезон земеделците са увеличили и заявките за карбамидно-амонячна смес почти 5 пъти – до 160 хил. тона при едва 33 хил. тона през предходната селскостопанска година – при положение, че в Украйна липсват традиции за използването на този високотехнологичен тор. „Потреблението на алтернативните на селитрата азотни торове нарасна главно в аграрните холдинги, които се обзаведоха със специализирана техника за влагане на карбамид, карбамидно-амонячна смес и амоняк”, отбеляза Рудюк. Според него през следващите сезони селскостопанските производители ще наблегнат на влагането на течни торове като карбамидно-амонячната смес и амоняка, следвайки традициите на развитите западни държави, където делът им надхвърля 70% от общото количество. „Високата икономическа ефективност на тези торове, както и възможността за механизиране на всеки етап от транспортирането и влагането им позволява използването им да се смята за достатъчно перспективно”, смята той. По негови данни към 5 февруари селските стопанства са изкупили 400 хил тона от общо заявените за пролетната сеитба 700 хил. тона азотни торове.
