От гледна точка на биологията пикирането е отделяне на връхната част на главния корен на разсадите, за да се стимулира разрастването на кореновата система и образуването на странични корени. По традиция пикирането е всяко пресаждане на растенията от общи контейнери в индивидуални. За тази дейност се използва заострено колче (на френски – пике), който е дал и името на процеса.
Общи правила и особености
Преместването на растенията от общи обеми в индивидуални е необходимо, за да могат растенията да получат повече хранителни вещества и светлина, така че да развият кореновата си система и да станат по-силни и здрави.
Преди пикиране растенията се поливат обилно и се оставят за 20-30 минути, за да може почвата да стане мека и податлива, а корените да се освободят леко и свободно.
Главният корен на всяко извадено растение се скъсява с остра ножичка, като се оставя не по-малко от 2/3 дължина. Корените преди засаждане се дезинфекцират с калиев перманганат (1 грам на 1 литър вода). Младите растения са слаби и трудно могат да се справят с гъбичките и бактериите.
На новото място разсадите се засаждат на същата дълбочина или най-много 0,5 см по-дълбоко от точката на растеж. Засаждането на по-голяма дълбочина забавя развитието, а може и напълно да го преустанови при някои култури. След стабилизиране на растенията на новото място се добавя по малко пръст на няколко етапа с цел да се стимулира образуването на нови корени.
Почвата след пресаждането на растенията се уплътнява леко, поливат се умерено (най-добре с дозатор) с отстояла вода и се оставят за 2-3 дни в затъмнено помещение.
Пикирането на растенията е най-добре да се извърши след оформяне на двата семеделни листа (котиледоните), а най-късно след появата на първите същински. Често пикирането се забавя, защото погрешно се смята, че младите и крехки растения ще се повредят, но всъщност така им се прави „мечешка“ услуга. Истината е в това, че колкото са по-малки, толкова по-лесно се адаптират към новите условия и укрепват, развиват мощна коренова система до пресаждане на постоянно място.
Подхранване се прави само тогава, когато е необходимо и не по-рано от 10-14 дни след пикиране.
За да бъде поднесена справедливо и точно тази информация, е нужно да отбележим, че „същинското пикиране“ се понася добре от доматите, зелевите култури и голяма част от цветните. Пиперът и патладжанът понасят зле този процес. Те имат различна и много уязвима коренова система, която се травмира лесно при пресаждането, а още по-малко е допустомо отстраняване на част от нея.
Пиперът има кълбовидна, разрастваща се странично и много нежна коренова система – допуска пресаждане в по-голям обем, но без да се нараняват корените. Засаждането на по-голяма дълбочина не дава ефект, защото не пуска допълнителни корени.
Патладжанът има един централен корен с малко странични разклонения, поради което усвоява трудно влагата. Не пуска допълнителни корени при засаждане по-дълбоко. Най-добре е да се засява в единични контейнери и да не се пресажда до засаждане на постоянно място.
За получаване на по-ранна реколта, салатите, краставиците и тиквичките могат да се засяват в контейнери и да се пресаждат, но не се поддават на същинско пикиране.
