Сръбският малинен отрасъл преминава през период на структурни промени, в който дребните производители протестират против ниските изкупни цени на продукцията им през сезона, останали под нейната себестойност, се посочва в материал на електронното издание UABerries.
В началото на века производството на малини бе сред най-динамичните сектори в селското стопанство на Сърбия, а страната бе наричана „малиновият рай на Европа”. Тогава на сръбския пазар се появиха множество дребни производители, за които отглеждането на малини бе допълнителен източник на доходи, като те продаваха продукцията си на търговци на едро. От началото на настоящото десетилетие обаче за дребните производители бе все по-трудно да се задържат на пазара и това не можеше да не се отрази на позициите на Сърбия като световен производител на малини. През 2002-2008 г. западната ни съседка бе на второ място в света по производството на тези плодове, но през 2009-2011 падна на третото място, през 2012-2014 вече бе четвърта, а от 2016 г. остава чак пета. За периода 2010-2016 г. производството на малини в Сърбия се сви с 36%.
Проблемите на дребните производители не са от вчера и ежегодно в началото на сезона те изразяваха недоволството си, но през 2018 г. протестите придобиха доста по-радикален характер. Предишният сезон бе особено неуспешен за дребните производители и те предприеха протестни акции и блокиране на пътища с искане към правителството на страната да въведе минимални изкупни цени от 180 динара (1,53 евро по настоящия курс – бел. ред.) за килограм малини при тогавашни пазарни цени от 90 динара. От правителството обаче заявиха, че винаги са готови за конструктивен диалог, но той не може да повлияе върху изкупните цени, които се формират на пазара.
От изданието обаче смятат, че проблемът е залегнал в структурата на пазара на малини в Сърбия. Плодовете се отглеждат най-вече в малки стопанства, които не разполагат със складови помещения за охлаждане или замразяване на продукцията, затова са принудени да я продават веднага на търговците на едро, които разполагат с необходимите за целта помещения. Освен това малините на повечето производители не са с особено високо качество, тъй като фермерите не инвестират значителни средства в повишаването му и в производителността като цяло. И като капак на всичко на пазара се появиха малини от чужбина, което доведе до съществен спад на изкупните цени.
Тогава производителите на малини поискаха от сръбското правителство да контролира посредниците и да помогне за понижаване на надценката върху продукта, като инвестира в изграждането на обществени складове с помещения за охлаждане, които дребните фермери да наемат, за да имат възможност да продават продукцията си тогава, когато цените са приемливи за тях. Нещо повеч, те заплашиха, че ще излязат от пазара, ако исканията им не бъдат удовлетворени. Но при положение, че спадът в цените на малините бе следствие най-вече от тенденцията към поевтиняването им на световния пазар, правителството можеше да им осигури само минимална подкрепа.
Положението, до което се стигна, показва нагледно доколко дребните фермери в Сърбия, отглеждащи малини, са зависими от колебанието в цените на пазара. Това може да доведе до допълнителни промени в структурата на местния пазар – дребните производители, които почти не използват съвременни технологии при отглеждането на малините и предлагат плодове с не особено мисоко качество, могат да бъдат изместени от големи специализирани стопанства, които ще разполагат с ресурс за дългосрочни инвестиции и може би ще са в състояние да повишат качеството на отглежданата продукция, твърдят от изданието.
