Начало » Новини » Страната
12.04.2018 г.

За добра реколта от малини поливайте и редовно торете!

Практика
За добра реколта от малини поливайте и редовно торете!

sinor

Националната служба по съвети в земеделието редовно консултира фермерите за необходимата агротехника, която трябва да прилагат за отглеждане на добра реколта. Поради повишение интерес към производството на малини напоследък зачестяват и семинарите, насочени за обучение на  млади фермери или хора, които тепърва искат да се занимават със земеделие. В предишния текст подробно ви запознахме със сортовете малини и особеностите на почвите, които са най-подходящи за този вкусен плод. Втората част е посветена на отглеждането на малинажите, включващо торене, поливане и борба с неприятелите.

Малината не понася уплътнена и заплевена почва. Затова през лятото почвата трябва да се поддържа винаги в разрохкано състояние и чиста от плевели. Това налага редовна обработка с култиватор и ръчно окопаване около храстите.

Първата обработка се извършва рано напролет, веднага щом почвата изпръхне. След това в зависимост от нуждата през лятото почвата се обработва още 2-3 пъти. Пролетните и летните обработки се правят по-плитко (7-8 см), а през есента почвата се изорава с плуг на 10-12 см дълбочина, като в близост до храстите се оре по-плитко.

За получаване на високи и трайни добиви от малината едно от най-важните условия е редовното торене. На по-бедни почви се внася ежегодно през есента или рано напролет по 3-4 т добре угнил оборски тор на декар. На по-богати почви същото количество оборски тор се дава през година.

Необходимо е да се направи и трикратно подхранване на малиновите растения с минерални торове - рано напролет, при образуването на зеления завръз (в началото на юни) и след беритбата. При всяко подхранване се внася 6-8 кг амониева селитра на декар. Суперфосфатът и калиевият тор се дават заедно с обработката след беритбата и през есента в размер по 20-30 кг суперфосфат и 8-10 кг калиев сулфат на декар.

Малината е много взискателна към почвената влага. Засушаванията през време на зреенето на плодовете и след беритбата се отразяват лошо върху добивите. Затова малиновите насаждения трябва да се поливат винаги, когато е необходимо.

Първата поливка се прави преди зазряването на плодовете (за да наедреят), а втората - след беритбата, което обикновено съвпада с летните засушавания. При нужда трета поливка може да се извърши към края на август. Поливането на малината се извършва по бразди, прокарани по 1 или 2 в междуредията. В някои по-хладни и с повече валежи планински райони малината се развива добре и без напояване.

Резитба на малини

Напролет се изрязват до земята всички изсъхнали 2-годишни стъбла, които през миналото лято са дали плод. Изрязват се също всички слаби, повредени или отдалечени от храста едногодишни издънки, като на всеки храст се запазват от 8 до 12 добре развити издънки, които ще дадат плод. Когато малиновият храст е слаб, оставят се само 5-6 издънки, останалите се отстраняват. Оставените за плод издънки се съкращават с около 15-25 см.

Основните неприятели на малината

Малините се нападат от редица гъбни болести като дидимела, антракноза, ръжда, конитриум, сиво гниене и други. Същите нападат пъпките, леторастите, стеблата и плодовете, като в крайна сметка влошават качеството на плодовете и добива. Пораженията по стеблата и плодовете нанасят редица а неприятели като малиновия агрилус, малиновото комарче, малиновата галица, малиновия бръмбар, листните въшки, цикадката и други приносители на вирусни болести.

Синьо-виолетови петна около пъпките (Дидимела)

Дидимелата е гъбна болест, която се среща във всички малинови насаждения. През пролетта, предимно около пъпките на новите леторасти и издънки се появяват синкаво-кафяви до виолетово-кафяви елипсовидни петна, които често достигат големина 2-3 см.

Постепенно петната се разпространяват и обхващат пръстеновидно цялото стъбло. С напредване на вегетацията, нападнатата тъкан става сиво-кафява, листата пожълтяват и окапват, като остават само дръжките им, а кората се напуква.

През следващата година засегнатите пъпки не се развиват или ако се развият, образуват съвсем слаби леторасти.

При силно нарастване на петната през следващата пролет, издънките загиват. Гъбата презимува в заразените издънки.

През пролетта при влажни условия през април, май и юни започва заразяването на новите леторасти. Влажното време и стари насаждения са предпоставка за масовото разпространение на инфекцията.

В борбата най-важна е профилактиката

Борбата с дидимелата е профилактична с цел да се предотврати заразяването на младите издънки. Това се постига с 2-3 третирания с 1% бордолезов разтвор или с бордо Микс - 60 г на 10 л вода. Първото пръскане се прави през април, когато издънките достигнат височина 10-15 см, а второто и третото през 10-12 дни. Борбата с плевелите и премереното азотно торене допринасят за намаляване развитието на болестта.

Засъхване на леторастите (кониотириум)

Изсъхване на издънките, известна още като кониотириум, е не по-малко опасна болест. Най-характерно за нея е, че причинителят (паразитна гъба) навлиза дълбоко в тъканите, а кората на нападнатите части се напуква и обелва. Петната се разрастват и през следващата година обхващат пръстеновидно второгодишните издънки, които изостават в развитието си, внезапно увяхват и изсъхват. Заразените плодове узряват преждевременно, стават кафеникави и изсъхват.

Високата въздушна влажност, по-голямата гъстота на насаждението, по-ниските и слабо проветриви места, честите валежи благоприятстват силното развитие на болестта. Борбата срещу това заболяване се осъществява, както и при дидимелата с резитба на заразените издънки и третирания с химически средства.

Антракнозата се среща повсеместно, но особено силни са повредите в районите с изобилна влага. По леторастите и издънките се образуват язвички, обкръжени с пурпурен венец. Върховете на леторастите, цветните клончета и цветовете изсъхват.

Плодовете се покриват с кафяви петна и се мумифицират. Напетнените листа се деформират, засъхват и окапват. Причинител на болестта е гъба, която прониква дълбоко в тъканите и ги некротизира.

Заболяването се развива и нанася поражения от пролетта до листопада. За борба се препоръчва изрязване и унищожаване на нападнатите издънки и ранно пролетно третиране с бордолезов разтвор - 1 % и вегетационни през 10-12 дни, като първото се прави при дължина на леторастите 15-30 см, а останалите продължават до ограничаване на болестта с Бенлейт, Фундазол или Топсин М в доза 0,1% (10 г на 10 л вода).

Малиновото комарче се очертава, като един от най-опасните неприятели на малината.

Вредят ларвите на тази дребна мушица с червеникаво коремче, като смучат сок, навлизайки дълбоко под кората. На мястото на повредата дървесината потъмнява и хлътва. Но по-голяма от пряката е косвената вреда от неприятеля. През образувалите се рани в дървесината бързо прониква гъбата кониотириум и причинява загиване на издънките. Неприятелят има 3-4 поколения годишно.

Малиновият агрилус се характеризира с дребно тъмнозелено бръмбарче с метален блясък, дълго 6-7 мм и гръбно-коремно сплеснато тяло. Малиновият агрилус развива едно поколение годишно. Зимува като ларва в основата на стъблото. Вреди ларвата по едно и второгодишните издънки, като се вгризва между корат и дървесината и прави няколко пръстеновидни обиколки.

Над тях се образува характерно вретеновидно надебеляване. По-късно ларвата се вгризва в сърцевината и продължава да се придвижва в нея нагоре. През следващата пролет издънките се пречупват в мястото на повредата.

Обикновеният малинов бръмбар се среща ежегодно в повечето малинопроизводителни райони. Има едно поколение годишно и зимува като възрастно насекомо в почвата.

Рано напролет нагризва цветните пъпки, а по-късно - цветовете и зелените плодове. Провежда силно и младите листа, по които прави характерни тесни и продълговати цепнатини. По това може да се установи неговото присъствие. Яйцеснася в цветовете и по завръзите, по-рядко по другите части на растенията. Най-голяма вреда нанасят ларвите, които причиняват червясване на плодовете. При силно нападение намалява чувствително добива и рязко се влошава качеството на продукцията.

Борба с вредителите по малината

Срещу агрилуса и галицата единствено могат да се прилагат агротехнически мерки. Скритият начин на живот на ларвите и съвпадането на летежа на възрастните с цъфтежа на малините правят невъзможна химическата борба. Ето защо веднага след беритбата нападнатите издънки (ще ги познаете по повредите) трябва да се изрежат и изгорят. Трябва да се унищожават и окапалите листа.

Срещу малиновото комарче, малиновия бръмбар, хоботника и др. неприятели се правят пръскания в началото на бутонизацията и второ непосредствено преди началото на цъфтежа с един от инсектицидите: БИ 58 - 0,1 % , Децис 2,5 ЕК - 0,03% или Вазтак 100 ЕК - 0,02%.

За добра реколта от малини поливайте и редовно торете!
4502

Коментари (0)

Моля отбележете, че не сте робот.

Последни материали
Виж
Проведе се Дванадесетата годишна работна среща на министрите на земеделието от държавите от Югоизточна Европа
Обеззаразете градината и оранжерията преди новия сезон
България представи автохтонни породи животни на Международното изложение в Хановер – EuroTier 2018 г.
Есенен цъфтеж при плодните и декоративни растения
Показват най-добрите чаши за вино Riedel на изложение в София
Руло по тетевенски
Свързани материали
Виж
Богата малинова реколта по метода на Соболев
Практика
Малината не обича непосредствената близост до дървета и други култури
Направете подпора, за да бъде огряван целия храст
Малината – укротената планинарка
Практика
Засадете си тайбери
Засадете си жълти малини в траншея
Практика
Филизите са най-големият враг на малината
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2018

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам