Стратегията за цифровизация на земеделието и селските райони в България ще бъде сред инструментите, които ще увеличат производството и ще повишат качеството на българската продукция, заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов при представянето на инициативата, което поставя началото и на общественото ѝ обсъждане. „Цифровизацията е свързана с вземането на правилните решения, както и с контролирането на производството“, включително чрез наблюдаването му онлайн, убеден е Порожанов. Освен това тя е и част от пакета важни насоки, свързани с Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. и подготовката на стратегическите планове, но е и неразделна част и от изискуемите документи на Европейския съюз, подчерта той.
Заложеният бюджет за реализирането на цифровизацията е 1,4 млрд. лева, обяви ръководителят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. Тя изтъкна, че основните цели на проекта са постигането на по-добра конкурентоспособност в земеделието и увеличаване на доходите на хората в сектора, както и опазването на околната среда. Развитието на този вид услуги ще бъде в полза на производителите, те ще могат да излизат на международния пазар не само в Европейския съюз, но и извън него, добави Боянова. От гледна точка на администрирането на процеса пък целите са оптимизацията и опростяването му, така че да се намали административната тежест за производителите, както и да се осигури възможност на държавата да прави анализи и прогнози, тъй като настоящият начин на събиране на информацията предполага трудна обработка и извличане на данни, уточни тя.
„Първоначално се планираше стратегията да се прилага само в земеделието. Наложи се обаче да включим и селските райони, защото се оказа, че Европейската комисия има доста инициативи в тази насока”, обясни директорът на института.
Тя не се ангажира с прогноза дали стратегията ще остане в настоящия си вид и дали заложените финансови параметри ще бъдат запазени при одобрението на инициативата от Министерския съвет. „Ние сме се постарали документът да не „влезе в едно шкафче“, а да е практичен. Заложили сме цифровизацията да обхване само 15 хил. стопанства“, уточни Боянова.
България е сред първите страни в ЕС, които вървят в правилната посока – цифровизацията, и ползите от това се виждат, каза на свой ред председателят на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов. Университетите, IT компании и институти обединяват усилията си, за да се създаде нещо, което да е в помощ на всички земеделски производители, добави той.
Цифровизацията на селското стопанство има потенциала значително да подобри живота в селските райони и с това да увеличи тяхната атрактивност сред по-широка част от населението, което на местно ниво да разработва, внедрява и използва високи технологии, посочват от МЗХГ. Посредством цифровите технологии и датчици за влага в почвата би могло да се намали значително разходът на воден ресурс. Датчици биха могли и да откриват навреме заболявания по животните и така да бъде предотвратено разпространението им. Данните за предишни добиви могат да помогнат на земеделските стопани да планират и прогнозират бъдещите добиви от посевите, както и стойността на земята си. Стратегията за цифровизация на земеделието ще допринесе и за опазването на околната среда и климата, коментират от ведомството.
