По данни на Европейската комисия 57 процента от фермерите в Европейския съюз използват технологии за прецизно земеделие, но тези данни са твърде общи и не показват степента на овладяване на дигиталната техника от страна на земеделските производители, върху което тепърва трябва да се работи. Това съобщи на форум в София Луи Майе, експерт в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ (DG AGRI) в Европейската комисия.
Събитието се провежда в рамките на Българското председателство и се организира от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) и Института за агростратегии и иновации в партньорство с Министерството на земеделието, храните и горите. В продължение на три дни експерти, фермери и представители на информационните технологии от Европа и балканските държави представят своите проекти в областта на иновациите и цифровото земеделие.
На форума днес представители от ФАО, Еврокомисията и експерти в бранша представиха вижданията си за по-активното прилагане на дигиталната техника в селскостопанската практика.
„Навлизането на цифровите технологии в земеделието не означава само да имаш GPS (Джи Пи Ес) на трактора, защото ефективността на едно стопанство зависи от модерна организация, прилагащи дигитализацията на всеки етап от работата в стопанствата с цел по-висока ефективност“, заяви Луи Майе, експерт в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ (DG AGRI) в Европейската комисия. В тази връзка анализите в отделните държави показват, че въпреки напредъка в областта на новите технологии те все още не се прилагат масово от земеделците. Във Фландрия например едва 10 на сто от животновъдите ползват роботи за доене на млякото. Голям проблем е и липсата на умения за ползване на широколентов интернет в селата, посочи Луи Майе.
Именно затова и държавите членки трябва да обърнат сериозно внимание за създаване на подходяща база за бъдещата цифровизация на земеделието, така че то да не виси във въздуха като непостижима цел, а да бъде реалност. По линия на Европейското партньорство за иновации EIP Agry и по Хоризонт 2020 браншът получава значително подпомагане за бързо навлизане на иновациите в земеделието. До този момент Европейската комисия е одобрила 3 200 оперативни групи, в които бизнес, наука и неправителствени организации работят по общи проекти за дигитално земеделие, посочи Майе. Очаква се в бъдеще да има широк набор от проекти, така че електронизацията да навлезе широко в практиката на фермерите.
Подобно становище изрази и Невена Александрова от ФАО, която начерта прогнозите за развитието на селското стопанство и прехраната на населението в световен мащаб до 2050 година. С около 60 на сто ще се завишат потребностите от прехрана, докато в същото време поради застаряването на фермерите се очаква спад в заетите в този сектор. Без дигитализация земеделието не би могло да посрещне нуждите от производство на необходимата храна. Именно затова и ФАО подпомага държавите в създаване на дигитални стратегии, които в бъдеще да помогнат за постигане на по-голям растеж в производството.
Темата за цифровото земеделие ще се обсъжда и на 20 април в НДК, където представителите на българското правителство ще представят своята визия за бъдещите политики, необходими да се въведат на национално и европейско ниво.
